БАН: В България липсва механизъм за формиране на минималното дневно обезщетение за безработица

Развитието на минималното дневно обезщетение за безработица е съпроводено с повече слабости, отколкото с позитивни страни. Вероятната причина за това е фактът, че то има предимно наказателен характер за доброволно напусналите работа или за провинения, като България е сред малкото европейски страни без механизъм за неговото формиране и актуализиране. В областта на минималните пенсии пък се очертава силен субективизъм при определяне на техния размер, както и сериозна диспропорция в съотношенията им със средното равнище на пенсиите, средния разполагаем доход на семействата и линията на бедност. Това се казва в Годишния доклад на Института за икономически изследвания (ИИИ) при Българската академия на науките (БАН), който изследва състоянието и развитието на глобалната и националната икономика през 2021 г. и представя прогнозни оценки за икономическото развитие в средносрочен план до 2024 г., разпространен от ПР агенция. Специалният фокус в доклада тази година е посветен на минималните доходи от социални трансфери - развитие и политики. 

Целия доклад можете да прочетете ТУК. 

По размер на минималните пенсии България изостава от почти всички страни членки, твърдят учените от Института. Паралелно с това те отчитат, че позитивните страни в областта на минималните пенсии се изразяват в наличието на законов механизъм за осъвременяване, изразен във възстановяване на политиката на индексация по т.нар. "Швейцарско правило" и наличието на ясни правила за съвместимост при получаването на пенсионните доходи. 

При месечните семейни помощи за деца и помощта за отглеждане на дете до 1 година се наблюдава непоследователна и пестелива политика при определяне на техните размери, независимо че тези социални плащания имат за цел да стимулират раждаемостта, се казва още в доклада. Според учените e налице субективизъм при ежегодното определяне на размера на месечното плащане и при фиксирането на доходна граница за достъп до тази социална защита на семействата. Като позитивни страни те посочват въвеждането на междинна доходна група с намален размер на месечните семейни помощи за деца и елементи на данъчно кредитиране на семействата, които не покриват доходния тест за достъп до семейни помощи за деца. 

В развитието на минималните доходи под формата на социални помощи и на политиката по отношение на тяхното формиране и използване като средство за социална защита на хората в риск от бедност, икономистите на БАН извеждат както общи, така и специфични тенденции, резултати и проблеми. 

Сред общите тенденции в развитието, обхвата, дизайна и използването на програмите за месечни социални помощи и за целеви помощи за отопление се очертават прилагането на механизми, които осигуряват по-добра насоченост на плащанията; комбинирането на различни икономически форми за предоставяне на социални помощи - в пари и в натура; допълването на доходите до определена граница, но и предоставяне на еднаква по размер помощ за отопление за всички бенефициенти; прилагането на изисквания за активност на трудовия пазар и/или за социално включване. Това обаче, казват учените, е съпроводено с очевидно подценяване на схемите за подкрепа на доходите и пренебрегване на техните възможности като инструменти на социалната политика за подпомагане на най-уязвимата част от населението, особено през периоди на икономическа, а в последните години - и на здравна криза. Липсват прозрачни механизми за определяне на размерите на минималните доходи и тяхната актуализация, като са налице усложнени системи от коефициенти за изчисляване на диференцираните доходни прагове за достъп до съответните минимални доходи по линия на социалните помощи, твърдят икономистите на БАН. Според тях, в резултат от липсата на своевременна гъвкавост при кризисни условия, обхватът на тези помощи постоянно намалява и тяхната роля в социалната защита на хората през последните години е маргинализирана. 

Освен анализа на минималните "защитени" доходи от социалното осигуряване и изведените проблеми в доклада, учените от ИИИ дават и някои препоръки за оптимизиране на разглежданите помощи на населението, структурирани в две основни групи. 

Първата група обхваща предложения за параметрични промени в отделните видове минимални социални парични трансфери. Минималното дневно обезщетение за безработица да се определя като фиксиран процент от дневната брутна минимална работна заплата, а за работещите на непълно работно време - като фиксиран процент от минималната часова работна заплата. За минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст се предлагат два варианта: тя да е винаги равна на официалната линия на бедност или всички трудови пенсии да се изчисляват по пенсионната формула в КСО и изплащат от НОИ по действителния им размер. При семейните помощи за деца да се премине от селективен към универсален принцип на предоставяне, като размерът се диференцира според броя на децата в семейството, допълнен с бонус за успешно преминаване на детето в по-горен клас в училище. Препоръката при целевите помощи за отопление е да се въведе ясна методология за определяне на норматива за минимално месечно потребление на електроенергия за отопление през зимните месеци.  

Втората група предложения засягат структурните промени на разглежданите минимални доходи. Едно от тях е размерът на всички гарантирани минимални социални парични трансфери, независимо дали са от социалното осигуряване или от социалното подпомагане, да се определя от единна основа (еталон), за която най-подходяща е официалната линия на бедност, като методиката за нейното изчисляване би следвало да се оптимизира. Учените смятат, че за да се запази покупателната способност на всички минимални парични доходи, те трябва да се актуализират с една и съща периодичност - примерно, веднъж годишно, и с един и същ коефициент - например, индекс на потребителските цени, на официалната линия на бедност или индекс, изведен по т. нар. "Швейцарско правило", който вместо промяната на осигурителния доход може да включва изменението на средния доход на лице от домакинство. 

За икономистите на БАН е особено важно да продължи сегашната практика всички минимални социални плащания да бъдат освободени от данъци, което означава въвеждане на необлагаем минимум в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, равен на минималната работна заплата. 

Като цяло, според тях, следва да се оптимизира и взаимодействието между администрациите от различните структури, свързани със системата за социална защита - НОИ, АЗ, АСП и др., при определяне на правото и размера на социалните помощи към бенефициентите, с цел изключване на дублирани плащания и определяне на най-благоприятните схеми за тях.