БНБ: Брутният вътрешен продукт ще продължи да расте, подкрепян от вътрешното търсене

През първото тримесечие на 2024 г. реалният БВП на страната се очаква да се повиши на верижна база с ускоряващ се темп, което е предпоставка да се формира сходна динамика и по отношение на годишния темп на изменение на показателя. Това се казва в редовния "Икономически преглед" на Българската народна банка(БНБ).

Прогнозата е направена на база конструирания от БНБ композитен конюнктурен индикатор за икономическа активност.

За верижния растеж на индикатора през тримесечието са допринесли най-вече данните за подобряване на доверието на потребителите, позиционирането на глобалния PMI индекс (индекс на мениджърите по доставки, бел. ред( над неутралната граница от 50 пункта, повишението на индексите на производство в строителството,търговията на дребно и услугите (несвързани с търговия) в реално изражение, както и повишението на кредита за домакинства и фирми, отбелязват от централната банка.

През второто и третото тримесечие на 2024 г. реалният брутен вътрешен продукт (БВП) се очаква да продължи да нараства както на верижна, така и на годишна база, подкрепян най-вече от вътрешното търсене и допусканията за подобряване на перспективите пред външното търсене на български стоки и услуги.

През четвъртото тримесечие на 2023 г. реалният БВП се повиши с 0,5 на сто на верижна база (0,4 на сто през третото тримесечие), докато на годишна база беше отчетен растеж от 1,8 на сто. В резултат на тази динамика общо за 2023 г. икономическата активност нарасна с 1,8 на сто в реално изражение, припомнят от БНБ.

Излишъкът по текущата и капиталовата сметка на платежния баланс на България за последните 12 месеца към януари 2024 г. достигна 1,6 на сто от БВП при 1,3 на сто от БВП към декември 2023 г., което се дължеше на преминаването на текущата сметка от дефицит към малък излишък.

Салдото по финансовата сметка за последните 12 месеца към януари 2024 г. беше отрицателно вследствие на по-голямото натрупване на пасиви към нерезиденти спрямо придобиването на чуждестранни активи от страна на български резиденти. В резултат на потоците по текущата, капиталовата и финансовата сметка на платежния баланс брутните международни валутни резерви на страната за последните 12 месеца към януари 2024 г. се повишиха с 1,1 млрд. евро, отчита централната банка.

Годишният ръст на депозититите се забавя

 През първите два месеца на 2024 г. годишният растеж на депозитите на нефинансовите предприятия продължи да се забавя, като фактор с потенциално влияние за тази динамика е запазващата се тенденция към спад на номиналния оборот в сектора на промишлеността. Предпочитанията на домакинствата да поддържат свободните си средства под формата на депозити в банковата система, както и нарастването на доходите от труд продължиха да допринасят за сравнително високия растеж на депозитите на домакинствата, който възлезе на 10,8 на сто към края на февруари. В условията на все още ниски нива на лихвените проценти по нови срочни депозити на домакинствата общо за банковата система растежът на депозитите на този сектор продължи да се дължи почти изцяло на овърнайт депозитите, отбелязват от БНБ.

Високата ликвидност и капитализация в банковия сектор, както и конкуренцията между банките ограничават ефектите от повишените основни лихвени проценти в еврозоната и от увеличената от БНБ ставка на задължителните минимални резерви до 12 на сто, в сила от 1 юли 2023 г., върху лихвените проценти по новоотпуснати кредити в сектора на домакинствата. 

Годишният растеж на кредита за домакинствата се ускори до 17,1 на сто през февруари 2024 г., за което в по-голяма степен допринесоха жилищните кредити и в по-малка – потребителските кредити. Търсенето на кредити от страна на домакинствата продължи да бъде подкрепяно от нарастващите доходи от труд и нивата на лихвените проценти, които останаха много ниски при жилищните кредити. Растежът на кредита за нефинансовите предприятия възлезе на 8 на сто през февруари 2024 г, се посочва още в анализа, цитиран от БТА.

На годишна база през четвъртото тримесечие на 2023 г. работната сила се понижи поради продължаващото намаляване на населението в трудоспособна възраст и отлива на лица от работната сила, а равнището на безработица се повиши с 0,4 процентни пункта и възлезе на 4,2 на сто. Данните от националните сметки отчетоха повишение на заетостта с 1,2 на сто на годишна база, което се дължеше най-вече на сектора на услугите, а недостигът на работна сила в страната продължи да се увеличава и да оказва натиск за повишаване на заплатите в реално изражение въпреки отчетения спад на производителността на труда. 

Инфлацията

Годишната инфлация, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), продължи да се забавя като възлезе на 3,1 на сто през март 2024 г. Тази динамика се определяше главно от проявлението на базов ефект от бързото покачване на цените в групите на храните и базисните компоненти през 2023 г., както и в по-малка степен – от поевтиняването на енергийните продукти и промишлените стоки. Фактори, произтичащи от вътрешната среда, които продължиха да оказват проинфлационен натиск, бяха силните темпове на растеж на частното потребление и на разходите за труд на единица продукция. Най-висок положителен принос за общата инфлация през март 2024 г. имаха услугите и стоките и услугите с административно определяни цени и тютюневите изделия, следвани от хранителните продукти. 

БНБ прогнозира годишната инфлация да продължи да се забавя през второто и третото тримесечие на 2024 г., но очакваното запазване на силното потребителско търсене и нарастването на разходите за труд на единица продукция ще продължат да оказват проинфлационен натиск върху цените, допълват от БНБ.