Брутният външен дълг на България е нараснал със 193,2 млн. евро на годишна база

Брутният външен дълг на България  е възлизал на 45,2956 млрд. евро (44,7% от прогнозния БВП), в края на март 2024 г. Това е със 193,2 млн. евро (0,4 п%а) повече в сравнение с края на март 2023 г. (45,1024 млрд. евро, 48% от БВП), показват данните на Българката народна банка, оповестени днес.

В края на март краткосрочните задължения са били в размер на 8,1566 млрд. евро, като са се понижили със 158,1 млн. евро (1,9 %) на годишна база.

Дългосрочните задължения възлизат на 37,139 млрд. евро (82 процента от брутния дълг, 36,7 процента от БВП). Те се повишават с 351,4 млн. евро (1 процент) спрямо края на март миналата година (36,7877 млрд. евро, 81,6% от дълга, 39,2 процента от БВП).

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на март е бил в размер на  10,7295 млрд. евро . Спрямо края на март 2023 г. той  нараства с 1,0686 млрд. евро).

Външните задължения на Централната банка са 2,0131 млрд. евро (2 процента от БВП). Те се увеличават с 0,2 млн. евро (0,01 процента) спрямо края на март 2023 г. (2,0129 млрд. евро, 2,1 процента от БВП).

Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" (банки и фондове на паричния пазар) са 7,0782 млрд. евро (7 процента от БВП). Те се повишават с 93,3 млн. евро (1,3 процента) спрямо края на март миналата година (6,9849 млрд. евро, 7,4 процента от БВП).

Според данните на централната банка външните задължения на "Други сектори" са бири 11,9117 млрд. евро. Те са се увеличили сс 9,1 млн. евро  спрямо същия месец на 2023 г. .

Вътрешнофирменото кредитиране е било в размер на 13,5632 млрд. евро в края на март тази година , което е с 978 млн. евро по-малко спрямо края на март 2023 г. (14, 5412 млрд. евро, 15,5% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 29,9 на сто  към края на март, при 32,2 процента към март миналата година, посочват от БНБ.