Бюджет 2024 - нещо в сметките е много сбъркано!

Бюджет 2024 - нещо в сметките е много сбъркано!

Бюджет 2024 - нещо в сметките е много сбъркано!

"Не видях нито една критика за бюджета, базирана на сметка" бяха едни от първите думи на финансовия министър Асен Василев в отговор на критиките относно първата версия на Бюджет 2024. Сметки обаче бяха направени, включително от „некоалиционните“ партньори, чието негодувание в краь на миналата седмица в крайна сметка доведе до коригиране на числата в Бюджет 2024. Корекциите, които бяха нанесени в Бюджет 2024 след консултациите с ГЕРБ и ДПС обаче са недостатъчни. Бюджет 2024 все още е изключително нереалистичен в своите допускания и съответно рискува стабилността на публичните финанси на България.

Корекциите са недостатъчни

В отговор на критиките от парламентарните партньори бяха направени две промени. Първо, финансовото министерство се съгласи да отпише очакваните 2.4 млрд. приходи от данъка върху транзита на руски газ през България. И второ, бяха отписани 2 млрд. от капиталовата програма, защото първоначалната ѝ стойност от 12 млрд. лв. изглеждаше очевидно нереалистична за изпълнение. За справка, капиталовите разходи, планирани за тази година са с близо 5 млрд. по-ниски и по всичко изглежда, че няма да бъдат напълно изпълнени до края на годината. Абсурд е догодина държава да успее да изразходи ефективно над 10 млрд. за инвестиции.

Дотук добре, но най-големите проблеми с Бюджет 2024 остават. А те са в три направления.

Първо, макроикономическата прогноза изглежда твърде оптимистична.

Второ, очакваните приходи, особено тези от ДДС, изглеждат нереалистични.

Трето, държавните разходи продължават да растат с твърде бързи темпове. Всеки от тези фактори сам по себе си може да доведе до неочаквано набъбване на бюджетния дефицит, който така или иначе е фиксиран точно до допустимата граница от 3% от БВП. Дори икономическата обстановка да се окаже много благоприятна и изпълнението на бюджета да е по-ефективно от тазгодишното, гореизброените рискове са толкова съществени, че задържането на дефицита под 3% от БВП не е гарантирано.

Макроикономическата прогноза изглежда твърде оптимистична

Нека започнем с макроикономическата прогноза на правителството. Очаква се реалният БВП на България да се покачи с 3.2% през 2023. Това е една от най-оптимистичните прогнози напоследък. Миналата седмица Европейската комисия излезе с много по-песимистична прогноза за едва 1.8% ръст на БВП на България през 2024. - разлика от почти два пъти! Прогнозата на правителството изглежда нереалистична и на фона на тазгодишната траектория на икономическата активност в страната.

От началото на годината растежът на БВП се забавя всяко следващо тримесечие. В първото той достига 2.4% на годишна база, във второто се забавя до 2.0%, а в третото вече е едва 1.7%. Правителството явно очаква много рязко обръщане на тази низходяща тенденция в следващите тримесечия. Иначе сметката не излиза. На какво обаче се базира това допускане? Има ли някой сектор на българската икономика, който да е започнал да се представя по-добре през последните месеци?

По последни данни на НСИ, търговията на дребно е в низходящ тренд през последните месеци. През юни се отчита 2.4% ръст на годишна база, а през септември продажбите в сектора вече стагнират. Индустрията е в рецесия от началото на годината, през септември индустриалното производство спада с 11.5% на годишна база. Дори в строителния сектор производството пада през последните два месеца. Бизнес климатът в страната върви надолу през последните три месеца. Нищо в данните не сочи, че ръста на БВП ще тръгне нагоре в близко бъдеще. Тогава на какво се основава прогнозата за 3.2% ръст през 2024?

Откъде ще дойдат очакваните приходи от ДДС?

Преминавайки от макроикономическата рамка към приходната част на бюджета виждаме, че се залага очаквано покачване на държавните приходи с 12% през 2024. Като сума най-същественото увеличение е заложено в приходите от ДДС. Очаква се те да са 18.5 млрд. лв. през 2024, което е с 1.5 млрд., повече от очакваните през 2023. Още на пръв поглед тези числа ни карат да повдигнем вежди. Самото министерство на финансите призна преди седмица, че ще има неизпълнение на очакваните приходи от ДДС за 2023 с около 1 млрд. лв.

От това следват няколко неща. Първо, след отчитане на неизпълнението, нетното увеличение на приходите от ДДС, което МФ залага през 2024 е 2.5 млрд. лв или 13.8%. Това е повече от три пъти по-високо от реалното увеличение в тези приходи, което ще се постигне в настоящата година спрямо 2022 – 700 млн. лв. Това изглежда ли реалистично? Задълбочавайки се в числата обаче откриваме по-съществен проблем. Очакванията за повишени приходи от ДДС противоречат на самата макроикономическа прогноза на министерството.

Теоретично обяснение на тези на пръв поглед много високи очаквани приходи от ДДС биха били очакванията за по-висока икономическа активност. Тук обаче трябва да внимаваме да не сравняваме ябълки с круши. Данъчните приходи са номинални стойности. Съответно нас ни интересува не реалният ръст на БВП, който прогнозира министерството (3.2%), а номиналният. При него не се прогнозира ускорение, точно обратното. МФ прогнозира номиналният БВП да се покачи на 205.9 млрд. лв. през 2024 от очакван 191.2 млрд. лв. през 2023. Това е ръст от около 7.7%.

Възможно ли е приходите от ДДС да растат по-бързо от икономиката?

За сравнение, през настоящата година номиналният БВП се очаква да е с близо 14% по-висок, отколкото през 2022. Година, в която приходите от ДДС не могат да отлепят дори с милиард спрямо предходната! Приходите от ДДС са пряко обвързани с икономическата активност, съответно с ръста на БВП. Динамиката на тези данъчни приходи даже се гледа като индикатор за нивото на икономическа активност. Как е възможно те да се окажат близо ДВА ПЪТИ по-високи от ръста на номиналния БВП, при положение, че ставката на ДДС остава непроменена?

Мерките за данъчна събираемост на финансовият министър Асен Василев не могат да обяснят това. Дори да допуснем, че ще са изключително ефективни, как ще успеят да постигнат ръста на приходите от ДДС, който е близо два пъти по-висок от растежа на Българската икономика, който самото правителство очаква през 2024? Дори да допуснем, че е реалистичен. А имаме сериозни причини да се съмняваме в ефективността на предложените мерки.

Например, предложеното сваляне на тавана за плащания в брой най-вероятно ще има нищожен ефект по отношение на данъчната събирателност. Изследване на Европейската комисия от 2018 заключва, че този тип регулации в рамките на Европейския съюз не помагат за ограничаване на организираната престъпност, финансирането на тероризъм и цялостната борба със сивия сектор. От ЕКИП през 2019 публикувахме доклад, озаглавен „Регулации върху плащанията в брой и техните ефекти“, и на база наличните тогава данни и изследвания заключихме, че подобни мерки са неефективни и дори вредни в България. Да не говорим, че поради инфлацията през последните няколко години на практика лимитът върху плащанията в брой така или иначе е паднал. Днес 10 000 лв. имат много по-ниска покупателна способност отколкото 10 000 през 2019-та.

Защо разходите продължават да растат с изпреварващ темп?

Финансовото министерство прибягва до толкова отчаяни мерки за повишаване на данъчната събираемост, защото отказва да съкрати разходите. А именно държавните разходи са големият проблем, който води до дълбоките бюджетни дефицити през последните години. През 2024 отново се предвижда държавните разходи да растат по-бързо от приходите – с 14.9% спрямо 12%. Това трябва да спре. Сега когато и икономическият растеж и инфлацията се забавят в синхрон няма какво да помпа номиналните приходи в хазната. И ако разходите продължат да растат с изпреварващ темп занапред, то набъбването на дефицита ще е много по-осезаемо, отколкото през предходни години.

По-голям дефицит значи и повече дълг. В момента лихвите са високи и повече дълг значи значително покачване на лихвените разходи на държавата занапред. МФ предвижда те да се покачат от 966.8 млн. лв. през 2024 до 2.3 млрд. лв. през 2026 и най-вероятно подценява реалното увеличение в тези разходи, което ще материализира. Очевидното ни боде очите – защо Асен Василев не просто отказва да съкращава разходи, но продължава да ги увеличава с двуцифрени темпове? Спомняте ли си когато през 2021 обещаваше оптимизации, съкращаване на броя държавни служители, и подобни мерки? И аз вече не си спомням. Но много скоро на Асен Василев ще му се наложи да си спомни.

За едно можем да сме почти на 100% сигурни. Бюджет 2024 ще трябва да бъде актуализиран, най-вероятно към средата на 2024, когато стане ясно, че целите му няма как да бъдат изпълнени. И тогава или ще се режат разходи, или ще се приеме дефицит над 3% от БВП. Най-големият проблем ще се окажат приходите от ДДС. Финансовото министерство отново няма да познае, както не позна в прогнозата си от юли и миналата седмица се наложи да я коригира. Забележително е, че прогнозата на служебното правителство от края на миналата година се оказа по-точна. Това, че прогноза, изготвена в края на 2022 е по-точно от тази изготвена в средата на 2023 сочи, че нещо в сметките на настоящото министерство на финансите е много сбъркано.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ