Възможен ли е бюджет с 3 процента дефицит - двама експерти през "Мениджър нюз"

Изготвяне на нов бюджет за тази година по най-бързия начин с идеята да бъде приет и обнародван до 31 юли, обяви като първа цел на екипа си финансовият министър Асен Василев днес. Малко по-рано той направи и амбициозната заявка разчетите да бъдат с 3% бюджетен дефицит, въпреки прогнозите на екипа на предшественичката му Росица Велкова, който заложи дефицит от 6,4% в проекторазчетите си за план-сметката за 2023 г. Постижимо ли е редуцирането на дефицита с над 3% в бъдещия проектобюджет и откъде могат да се намерят резерви за това - потърсихме за коментар икономистът Петър Ганев и финансистът Любомир Дацов.

Бюджет с дефицит от 3% е реалистичен, но ще трябва да се режат капиталовите разходи

Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика

Държавен бюджет с дефицит от 3 процента е напълно реалистиченен. За целта обаче задължително ще трябва да се режат капиталови разходи и тези за издръжка на администрацията. Разходите за капиталова програма и за издръжка бяха заложени на  8-9 милиарда лева. При тях може да се направи много сериозна корекция надолу.

Освен това трябва да се реши и от коя дата ще бъдат увеличени пенсиите и учителските заплати. Например увеличението на пенсиите може да влезе в сила от 1 юли, но изплащането муможе да бъде отложено за първи октомври. Точно тогава хората ще имат по-голяма нужда от тези пари.  Освен това държавните компании ще трябва да внесат по-висок дивидент в държавната хазна. Възможно е той да е дори 100 процента.

Според мен няма обаче да бъдат орязани  други разходи, като например тези за отбрана например.

По отношение на сроковете за внасяне в Народното събрание на новия държавен бюджет за 2023 година е напълно реалистично той да е готов в рамките на две, три седмици. Предполагам, че финансовият министър Асен Василев ще стъпи за основа  на част от параматрите на бюджета, внесен от служебното правителство, но те ще бъдат сериозно променени.

Освен това няма да е невъзможно при ускоряване на работата в п Народното събрание по Плана за възстановяване и устойчивост, да получим второ плащане.

Колкото до приемането на България в еврозоната, това ще е по-дълъг процес, в рамките на който трябва да бъде свалена и инфлацията, която се измерва в страната.

***

Трябват ни още около 2 млрд. лева за бюджет с 3% дефицит

Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет

За за има България нов бюджет за 2023 г. с 3% дефицит,  трябва да бъдат намерени още около 2 млрд. лв. Според изчисления на Фискалния съвет, на база на данните от Министерството на финансите, и с условностите за развитието на икономическите процеси до края на годината, на касова основа консолидираният бюджет, ако се работи с около близо 6,5 млрд. лв инвестиции, дефицитът ще бъде около 7 млрд. тази година.

 За бюджет с 3 на сто дефицит, трябва да има дефицит от 5 млрд. лв. Това означава, че трябва да се орежат капиталови разходи поне за около 1,7-2 млрд. лева. Не виждам как обаче това на практика ще се случи. Като се има предвид войната в Украйна, няма как например да се отрежат разходите на военното министерство, което през тази година трябва да се разплати за нов кораб.  Както и за реновиране на летища, които ще могат да приемат и обслужват нови типове самолети. Не бива да се режат и от разходите за ремонт на пътища, защото са в окаяно състояние.  

Предполагам, че финансовият министър Асен Василев ще прибегне до вдигане на акцизите за цигарите и евентуално на горивата. Освен това вероятно ще бъде увеличен и данъка върху свръхпечалбата за държавните фирми. По-добрият вариант да се осигурят средства за бюджетен дефицит от 3 процента според мен  е да се въведе ДДС от 22 на сто за половин година.

Освен това според бюджетните правила на Европейската комисия за следващата година, правилата за свръхдефицит ще бъдат оценявани на база резултата на бюджета за тази година. За да не изпаднем в процедура за свръхдефицит, е много важно тази година бюджетът да завърши под 3 процента на начислена база.

В момента се дискутира бюджет, който е на касова основа, а Маастрихтските критерии са на начислена база, с което изчисленията са по-различни. Така средносрочната цел трябва да е от минус 0,5 до до плюс 0,5 на сто дефицит в следващите три години.