Доклад: Десетте най-големи български компании платили символични данъци за 2020-а

Десетте най-големи компании в България са платили символичен корпоративен данък за 2020 г. Техният принос към бюджета е 2,6% от общата стойност на внесения налог. Много от тях формират печалба от замърсяващи индустрии, като добив и дистрибуция на изкопаеми горива и цветни метали, посочва финансовият журналист Димитър Събев, който в съавторство с Ива Димитрова от екип „Икономическа справедливост” към неправителствената организация „За Земята” са направили проучването тази година. То се базира изцяло на публични данни и прави анализ на платените корпоративни данъци на десетте най-големи частни предприятия в България. Събраната от авторите информация сочи, че съотношението „данък/приходи“ е средно 0.34% за 2020 г. и 0.37% за предходната година. Казано другояче, държавата прибира между 3 и 4 лева на всеки 1000 лв., произведени от големите компании.

„Най-големите компании в България като цяло далеч не са най-големи данъкоплатци и за по-малките по размер предприятия остава да носят по-голяма данъчна тежест. Корпоративните данъци играят твърде скромна роля в осигуряването на данъчни приходи в България. Основен принос за събирането на средствата в бюджета имат физическите лица - веднъж с данъка върху доходите си, но още повече с масивни „невидими“ данъци върху потреблението и вноса, при които България е европейски шампион с 50% от общата данъчна тежест.“, коментира Събев. Според него през 2020 г. се обособяват две групи по отношение на показател данъци/приходи. В едната попадат четири дружества с чуждестранна собственост, които внасят като данък еквивалента на 0.6-0.8% от приходите си. Другата е „българската” група, чийто принос е 0-0.3% данъци спрямо приходи. Възможното обяснение, според авторите, е, че чуждите фирми не разполагат със „социален капитал“ в контролните органи в случай на проверки и ревизии. За разлика от тях, „българската група“ притежава повече „меки ресурси“, с които може да влияе върху данъчните си задължения. При това предприятията от първата група по правило се облагат в България с по-нисък корпоративен данък, отколкото в страната, откъдето идват, и това обстоятелство само по себе си намалява мотива за радикални данъчни оптимизации.

След намаляването на корпоративния данък на 10% през 2007г. и 2008 г., България се превърна и в страната с най-високо икономическо неравенство в ЕС, с коефициент на Джини 40 от 30 средно за ЕС. Основният аргумент за въвеждането му, както и на плоската данъчна ставка, бе стремежът за привличане на чуждестранни инвестиции. На практика това не се случи и пробойните в българския бюджет се попълват от приходите от данъците върху потреблението. Съответно, тежестта на косвените данъци пада върху хората, докато корпоративното данъчно облагане е съвсем либерално, заключават авторите.

Решение е България да се придържа към „златния триъгълник“ на европейското данъчно облагане, при който данъчната тежест е разпределена поравно с 1/3 преки данъци, 1/3 косвени данъци и 1/3 осигуровки, предлагат Събев и Димитрова. Стъпка в тази насока би било въвеждането на минимално данъчно облагане на базата на оборота за най-големите предприятия в страната, ако данъците върху печалбата са под определен праг. Минимален корпоративен данък, определен като някакъв нисък процент от оборота (например 0.5%) би могъл да противодейства на част от счетоводните „оптимизации“, изпразващи данъчната основа на големите предприятия и прехвърлящи данъчната тежест върху хората и малкия и среден бизнес, обобщава Събев.