Дигитализацията все още е само на повърхността

Спрямо еврото България танцува танго - нямаме посока, нямаме стратегия, казва Петър Славов, председател на Надзорния съвет на ПроКредит Банк. Той е макроикономист и банкер. През 2001 г. е един от основните участници в създаването на „ПроКредит Банк (България)“ ЕАД и от тогава до 2008 г. участва активно в управлението ѝ като изпълнителен директор и член на Управителния съвет. През 2008 г. става председател на Управителния съвет на банката, а от 2014 г. председател на Надзорния съвет. Под ръководството на Петър Славов ПроКредит Банк се утвърждава като водеща модерна финансова институция в България, основен партньор на малкия и средния бизнес и земеделските производители.

- Имате повече от 20 години опит в банковата система. Какво е по ваша оценка състоянието на банковия пазар в момента?

- Ние сме в изключително регулирана среда, защото работим с парите на хората. Всичко обаче започва от политиката, от държавното устройство, от средата за правене на бизнес. Много хора смятат, че бизнесът иска да не плаща данъци, но всъщност, както много пъти съм казвал, предприемачите се нуждаят от предвидимост. Обърнете внимание, че ние имаме нисък корпоративен данък, но инвеститорите все по-често заобикалят България. Защо? Имаме нестабилна политическа обстановка, която води до липса на предвидимост и това отблъсква инвеститорите. Те не могат да начертаят краткосрочна, средносрочна и дългосрочна стратегия за развитие. Предприемачите не могат да имат очаквания за бъдещето, които в голяма степен да се сбъдват.

За да съм по-конкретен, в момента не банковата система, а системата от банки и икономически играчи на пазара в България е като пир по време на чума. От една страна имаме политическа криза, която вероятно ще остане продължително време и води до липсата на желаната от бизнеса предвидимост. Политическата криза подхранва очаквания за икономически сътресения – например инфлация, увеличени лихви по кредити, рискови премии, намалено търсене или презапасяване. Липса на покупателна способност у населението и т.н. Отделно бизнесът, за да изпревари всички тези вероятни кризи, в момента използва високата банкова ликвидност и ниските лихви, ползва финансирания и налива допълнително пари в икономиката, което пък подхранва отново инфлационните процеси.

Представете си един площад, пълен с храна. Всички са допуснати до него и всички тичат, за да ядат и да вземат храна. Но изведнъж хората стават толкова много, че започват да газят храната. В момента се намираме в такова състояние.

Има и друг проблем, за който никой не говори, и той е основният, дългосрочният, непреодолимият – липсата на кадри. Първо, не ни стигат количествено кадрите, няма и качество, с времето се натрупват проблеми в демографската структура на населението и допълнително няма връзка между образователната система и реалната нужда на икономиката. Състоянието тук е, като да сме в пустинята и да правим пясък. С инфлационни процеси, ниски, високи лихви, ще се справим. С демографския проблем не знам как ще се справим.

- Готова ли е България да приеме еврото и какви са рисковете?

- Спрямо еврото България танцува танго. Едно напред, две назад и после завъртане. Нямаме посока, нямаме стратегия. Когато не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш другаде. От 15 години говорим, че влизаме в еврозоната, ентусиазирани сме, радваме се. Сега, когато моментът настъпва, даваме стъпка назад. Започнаха дискусиите – трябва ли, сега ли трябва, левът щял да загуби своята автентичност и суверенитет. Компрометираме сами посоката, в която сме тръгнали.

Левът загуби своя суверенитет на практика още с влизането във валутен борд. Бордът обаче няма как да продължава постоянно, защото наред с всички икономически ползи има и недостатъци – например в един момент започва да задържа икономиката. Ако ви прави впечатление, българската икономика не е експортно ориентирана и една от причините е именно задържането ù чрез валутния борд. Приемането на еврото е естествен начин да излезем от борда и икономиката пак да остане стабилна. В краткосрочен план ще има някакъв инфлационен процес, той е неизбежен, но в дългосрочен – ще имаме стабилност. Спекулация е, че някои страни са влошили икономическите си показатели след приемането на еврото.

Представете си тенджера под налягане, на която изпускаме парата, но контролирано. Това е еврото за нас. Представете си сега какво би се случило, ако изведнъж махнем капака на тази тенджера… При всички случаи излизане от валутен борд без приемане на еврото ще доведе до сериозна инфлация – такива процеси например видяхме в Аржентина. Там също в един момент надделяха популистките изказвания и икономиката им рухна. Това е, все едно да махнем изведнъж капака на тенджерата. А валутният борд няма как да е вечен.

- Защо Хърватия вече има зелена светлина за еврото и ни изпревари?

- Защото има стратегия, която следва. Те за разлика от нас знаят накъде са тръгнали и тичат натам. Когато имаш ясна отправна точка, следваш неотклонно пътя към нея. Това направиха хърватите.

- Как приемането на еврото ще повлияе на банките и на на кредитите?

- В краткосрочен план банките ще загубят всичките си приходи от превалутирането на клиентски транзакции. Тези пари ще останат в джобовете на потребителите и най-вече на фирмите от българската икономика. Но в средносрочен и дългосрочен – ще ги облекчи, ще им спести разходи и инфраструктура, това ще доведе до стабилност.

По отношение на кредитите – няма да има промяна. Реално поради борда всички кредити са в евро и ефектът на по-ниските лихви, ако кредитът ви е в евро, а не в лева, вече е изчерпан. Ако инвеститор има кредит за 20 години в лева, след приемането на еврото, ще има кредит за 20 години в евро, превалутиран по сегашния курс.

- Какво е мнението ви за консолидацията на банките в България?

- Банките са много, а пазарът е малък и това тласка стремежа към консолидация. Ако в едно село с население от 1000 души имаме четири супермаркета, които продават едно и също, и два от тях се обединят – това не променя пазара. Не води до реални ползи за потребителите. Същото е и с банките. Консолидацията на банковия пазар има смисъл, ако тя води не до количествено увеличаване на структурата на конкретна банка, а до синергия – до обединяване на специализациите на отделните банки. Вие сте сомелиер, аз разбирам от правене на сирене и обединяваме усилията, за да предложим на клиентите си различна и по-качествена и комплексна услуга.

Реално в България няма специализация на банките. Поради малкия пазар всички те се опитват да работят и на пазара за физически лица, и за юридически. ПроКредит Банк е единствената, която от години се специализира в работата с малки и средни предприятия и изгради инфраструктурата си така, че служи на бизнеса. За да има качество, трябва да има специализация или ефект от мащаба, което да позволява по-високо качество.

- Как процесите по дигитализация помагат на банките да работят по-добре с клиентите?

- В момента тези процеси улесняват достъпа до услуги, но реално тормозят и банките, и клиентите. Все още дигитализацията е само на повърхността. Причината е една – не се прави с перспектива за цялостна дигитализация на всички процеси. Дигитализацията беше тласната, защото е модерна, и от епидемиологичната обстановка. Но за да се случи пълен, цялостен процес, той трябва да е обвързан дори и със законодателната рамка и да има ясни стъпки за следване.

Екип на "Мениджър". Текстът е публикуван в бр. 6/22 на списание "Мениджър"