Джеф Готлиб, МВФ: В България не се води дебат за влиянието на фискалната политика над инфлацията

Дебатът за фискалната политика в България се концентрира над въздействието на фиска върху домакинствата и бизнеса или пък се води през призмата за влиянието му над публичния дълг. Но не и за ефекта на фискалната политика над инфлационните процеси в националната икономика. А управлението на инфлационните процеси е водеща препоръка на Международния валутен фонд (МВФ) към България според най-новия доклад за страната ни по изпълнение на Чл. 4 от Учредителния договор на МВФ. Това стана известно от експозето на Джеф Готлиб, старши регионален представител на МВФ за Централна, Източна и Югоизточна Европа, по време на Втората годишна конференция на Съвета за икономически анализи при Министерския съвет. Двудневният научен симпозиум се провежда в Ректората на Софийския университет "Св. Климент Охридски", предаде БТА.  

Макроикономистът концентрира вниманието на публиката върху препоръките на МВФ към страната, от гледна точка на външен наблюдател на процесите в България. 

Тук той наблегна на пет сфери, определени от него като приоритетни. На първо място Готлиб изведе процеса на управление на инфлационния натиск, в условията на фиксиран обменен курс. На второ място представителят на МВФ постави необходимостта от мерки за справяне с растящите социални нужди и развитие. На трето място той посочи необходимостта от политики, които да доведат до увеличаване на ресурсите в публичния сектор и така той да гарантира устойчивост. На последно място, но не по значение, Джеф Готлиб акцентира над значението България да предприеме действия за намаляване на вредните емисии, едновременно с това да създаде мрежа за защита на най-уязвимите групи в обществото.  

По отношение на първия приоритет – инфлацията, макроикономистът обвърза темата с фискалната позиция на правителството през последния бюджет на страната за 2024 година. Заключението е на МВФ е, че потреблението в страната е допринесло за инфлационните процеси в българската икономика. Макроикономистът обърна внимание, че дебатът за фискалната политика у нас винаги се води от гледна точка на въздействието на фискалната политика над домакинствата и бизнеса и през призмата на влиянието над публичния дълг. 

"Но ако питате нас, ние мислим за бюджета най-вече през значението му за инфлацията и върху текущата сметка", посочи Готлиб. "Дали бюджетът засилва вътрешните или външните дисбаланси, затова е много важно да изчислявате прецизно фискалния импулс".

Това, което наблюдават от МВФ за България, е необходимостта от по-задълбочено разбиране за въздействието на фиска върху инфлацията. Като страна, силно зависеща от европейско финансиране, това преобразяване включва и грантовото финансиране и създавания от него импулс.  

Цялостното виждане на МВФ за бюджета на България през 2024 година е като стимулираща потреблението финансова рамка.  

Той определи нивото на публичните разходи на България като едно от най-ниските в Европа. 

"Много е важно да се говори с конкретика за сферите, в които натискът за повишаване на публичните разходи е обоснован", изтъкна представителят на МВФ. Като първа такава област той посочи инвестициите в инфраструктура, като необходимо условие за по-пълноценна интеграция в международните вериги на доставка. На второ място той постави разходите в образование. Накрая Готлиб се спря на състоянието на пенсионната система, където ключов въпрос трябва да бъде дали тя решава проблема с бедността в пенсионна възраст. Тази тема поражда въпроса какво бюджетът може да направи, за да избегне бедността при възрастните хора. Средната пенсия в България е на нивото на минималната работна заплата, припомни макроикономистът от МВФ, което ще рече голяма група от хора, живеещи с доходи, далеч под минималната заплата. 

След като наблегна на основните проблемни области за България, Джеф Готлиб изведе и четирите основни препоръки на МВФ към отговорните лица в страната: критично важно е да се избягва стимулиращата фискална политика, когато дизинфлацията е приоритет; растящата необходимост от публични разходи означава повече публични приходи; по-ниските нива на корупция, в комбинация с по-високото включване на пазара на труда са определящи за процеса на сближаване и накрая - намаляване на вредните емисии, при защита на уязвимите обществени групи.