ЕЦБ предупреди за рисковете от високия държавен дълг на еврозоната

Европейските държави са уязвими към геополитически рискове и рискове, свързани с високите лихвени проценти, поради твърде високите нива на публичния дълг, заяви Европейската централна банка (ЕЦБ) в своя шестмесечен доклад за финансовата стабилност.

Много държави от ЕС все още не са финализирали мерките за стимулиране, предприети в подкрепа на потребителите и компаниите от последиците от пандемията от коронавирус и енергийната криза. Комбинацията от „високо дългово бреме и разхлабена фискална политика“ може да обезкуражи инвеститорите, което от своя страна „допълнително ще повиши разходите по заемите и ще се отрази неблагоприятно на финансовата стабилност“, се казва в доклана на ЕЦБ.

Банката предупреди и за рисковете от още по-голямо облекчаване на фискалната политика преди изборите през следващите две години - за Европейски парламент, както и в Германия, Австрия и Белгия.

Като цяло рисковете във финансовата система са намалели през последните месеци, като дългът на домакинствата и предприятията е спаднал до равнищата отпреди пандемията, се казва в доклада.

Перспективите за икономиката на еврозоната остават „нестабилни“, а „финансовите пазари остават уязвими към потенциални сътресения“. Оптимизмът на инвеститорите в момента е висок поради очакванията за скорошно намаляване на лихвените проценти, но тези „нагласи могат да се променят драстично“, се казва в документа.

На заседанието си през април ЕЦБ остави и трите основни лихвени процента непроменени, включително депозитната лихва на равнище 4% и кредитната лихва на равнище 4,5%. Анализаторите и пазарните участници очакват, че първото понижение на лихвения процент може да се случи още през юли.

Очаква се икономическата активност да се повиши през следващите няколко години, отчасти благодарение на стабилния пазар на труда, ниската инфлация и очакваното намаляване на основните лихвени проценти на ЕЦБ. В същото време „структурните предизвикателства ... се отразяват негативно върху производителността на труда и икономическия растеж“.