България не е готова за еврото, ще искаме извънреден доклад наесен

 Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) публикуваха конвергентните доклади за 2024 г., в които представят оценката си за напредъка по пътя към еврозоната, постигнат от шестте държави членки, задължени да приемат еврото: България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Швеция, съобщиха от БНБ. Конвергентните доклади се публикуват на всеки две години или когато има специално искане от държава членка за оценка на готовността ѝ за присъединяване към еврозоната, какъвто беше случаят с Латвия през 2013 година.

България покрива всички критерии, остава само инфлацията за членство в еврозоната според редовните конвергентни доклади за 2024 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка. Страната ни изпълнява три от четирите числови критерия за членство, а именно: този за стабилност на публичните финанси (бюджетно салдо и държавен дълг), за валутния курс и за дългосрочния лихвен процент. Страната ни не изпълнява единствено критерия за ценова стабилност, като очакванията са инфлацията да се понижи през следващите месеци, което би позволило на България да изпълни и последното предизвикателство пред членството й в еврозоната. Очаква се до края на годината и този критерий да бъде изпълнен, отбелязват от БНБ.

Бюджетното салдо през 2023 г. е отрицателно в размер на 1,9% от БВП при дефинирано ограничение за дефицита на сектор „Държавно управление“ до 3% от БВП, а съотношението на брутния държавен дълг към БВП от 23,1% е значително под референтната стойност от 60%, като сме на второ място сред страните в ЕС с най-ниска държавна задлъжнялост. Средният дългосрочен лихвен процент на България за периода март 2023 г. – април 2024 г. е 4% и също е под референтната стойност от 5,5%.

По отношение на критерия за динамиката на валутния курс от 10 юли 2020 г. българският лев участва в механизма на обменните курсове на Европейската парична система – Валутен механизъм II (ВМ II), към който страната се присъедини, запазвайки действащия в страната паричен съвет като едностранен ангажимент с официален разменен курс от 1,95583 лева за едно евро и не е показал никакво отклонение в рамките на референтния период. Страната ни е единствената от разглежданите държави, която покрива този критерий, отбелязват от БНБ.

В докладите се отбелязва, че от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите. В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната.

От изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция, посочват от Централната банка.

Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната. При покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в еврозоната, поясняват още от БНБ.

ЕЦБ установи, че България е спазила всички критерии за влизане в еврозоната, освен ценовата стабилност. Очакваме той да бъде изпълнен до края на годината. Това заяви междувременно  служебният министър-председател Димитър Главчев.

„Когато покрием всички критерии, ще искаме извънредно конвергентни доклади от Европейската централна банка и Европейската комисия, за да покажем готовността си за присъединяване”, обясни премиерът.

Продължаваме да работим много конструктивно с българските власти, посочи говорител на ЕК. Влизането в еврозоната се осъществява по прозрачни правила, за да има еднакво отношение към държавите по пътя им на присъединяване. България може да поиска допълнителен доклад , когато прецени, че вече изпълнуява целите. Засега не можем да потвърдим конкретна дата, поясни говорителят, попитан дали може да се очаква България да въведе еврото от 2026 година, предаде БТА.

В съобщение на ЕК са цитирани данни от обществено проучване от миналия месец, според които 49 на сто от българите подкрепят присъединяването към еврозоната, 71 на сто очакват това да се случи в близките пет години, 64 на сто предвиждат въвеждането на еврото да доведе до повишаване на цените, а 44 на сто имат очакване за положително въздействие от премахването на лева.