Еврокомисарят по финансовите услуги е отворен към идеята за създаване на малки блокове за капиталовите пазари

Европейският съюз би могъл да обмисли да продължи напред с „коалиция на желаещите“, а не да чака всичките 27 членове да се споразумеят за съюз на капиталовите пазари, заяви в интервю за Блумбърг комисарят на ЕС по финансовите услуги Мария Луиш Албукерк.

В първото си интервю като комисар по финансовите услуги Албукерк каза, че е за предпочитане всички държави от блока да се присъединят към инициативата, но тя е отворена за алтернативи по въпроси, по които не може да се постигне споразумение

„Това, което казвам, е, че може да има асоциации на различни държави-членки Те могат да групират и да намерят най-добрите решения. Но въпросът е дали ще чакаме всеки един да развие собствените си капиталови пазари? Това все още не се е случило“, коментира тя.

Нейните коментари отбелязват значително отклонение от пътя, по който ЕС вървеше през последното десетилетие, тъй като блокът търсеше пълно съгласие относно усилията за намаляване на националните бариери и създаване на жизнени капиталови пазари, предлагащи финансиране на компаниите и възвръщаемост на спестителите в целия ЕС.

Напредъкът е бавен, тъй като държавите влязоха в спорове по въпроси като единен надзор или данъчно облагане, дори докато политици предупреждаваха, че изискванията на зеления преход правят проекта по-неотложен. Поредица от доклади миналата година дадоха нов тласък на проекта, включително един от бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги, който предупреди, че самият ЕС е изложен на риск, ако финансирането не бъде увеличено.

Междувременно финансовите фирми засилиха усилията си за реформи като разхлабване на правилата около секюритизациите – мерки, които биха могли да стимулират банковото кредитиране и да генерират стабилни такси и комисионни за организаторите на сделки.

„В момента имаме около 11 трилиона евро в банкови сметки“, каза Албукерк. „Дори ако малка част от тази сума може да бъде пусната на капиталовите пазари, това прави огромна разлика за способността на нашите корпорации да получат капитала, от който се нуждаят.“

Една „коалиция на желаещите“ може да работи в области като това как да се развие европейският пазар на инвестиции на дребно или да се уеднаквят данъчните режими за трансгранични инвестиции. „Не искам да предотвратявам подобни дискусии“, добави тя. „Това, което казвам, е, че можем да разгледаме тези видове решения.“

Големи страни, включително Франция и Испания, настояват за по-малки кръгове, за да се излезе от някои от задънените улици.

„Въпрос на мащаб“

Тези предложения изплашиха някои по-малки държави, които се опасяваха, че консолидацията между големите икономики може да извлече ликвидност от техните по-слабо развити капиталови пазари.

„Защо по-малките държави също не желаят да направят това и да се присъединят към големите държави? Не можете да развиете капиталов пазар, ако нямате достатъчно ликвидност, ако нямате достатъчно участници на пазара. Това е въпрос на мащаб“, каза Албукерк.

Страните няма да се нуждаят от разрешение от Европейската комисия, ако някои правителства искат да стартират подобни инициативи. Но Албукерк каза, че би искала да участва, за да гарантира, че всички потенциални ходове няма да създават допълнителни бариери, които биха попречили на други да се присъединят.

Изпълнителният орган на блока трябва да определи своите приоритети за съюза за спестявания и инвестиции през „следващите няколко месеца“, което ще даде повече подробности за пътя напред, заяви Албукерк.

Десетилетие след като стартира натиска си за единен финансов пазар, ЕС показва нови разделения в области извън капиталовите пазари.

Офертата на Unicredit SpA за Commerzbank AG, която среща яростна съпротива от германската банка и нейното правителство, е един такъв пример.

„Естествена последица от банковия съюз е да виждаме трансгранични сливания“, каза тя в интервю за Блумбърг ТВ. „Трябва да разберем, че по-големите банки могат да предоставят по-добри услуги на по-ниска цена. Ако имаме по-големи банки, работещи през границите, това ще бъде в полза на всички клиенти.“

Друг разрив е широкият подход на ЕС към финансовото регулиране, точно когато президентът Доналд Тръмп предизвиква вълна от дерегулация в САЩ. Тези опасения накараха страни, включително Франция, Германия и Италия, да призоват ЕС да преразгледа някои от своите правила.

„Те са големи и важни страни, но ние сме 27, така че ще трябва да изслушам всички“, коментира Албукерк. „Има много малко въпроси, при които всички виждаме нещата от една и съща гледна точка. Банкирането не е сред тях“, добави тя.

Албукерк отбеляза, че нейната гледна точка е, че „очевидно има нужда от по-добро регулиране, по-опростено регулиране, за да се намали тежестта, която се налага на компаниите“ и да се запазят „равни условия за банките в ЕС и глобалните партньори“.

„Няма да участваме в надпревара към дъното. Финансовата стабилност също е много важна“, подчерта тя.