Европейските борси се оцветиха в червено преди решението на ЕЦБ за лихвите*

Основните индекси на водещите фондови борси на Стария континент регистрираха понижения в ранната търговия в четвъртък, тъй като инвеститорите избягваха големите залози преди решението за паричната политика на Европейската централна банка и коментарите на председателя на регулатора Кристин Лагард относно перспективите за намаляване на лихвените проценти, пише Ройтерс.

Общоевропейският индекс STOXX 600 отчете спад от 1,55 пункта, или 0,31%, до 505,04 пункта. Германският показател DAX се понижи с 88,29 пункта, или 0,49%, до 18 009,01 пункта. Водещият индекс на Лондонската борса FTSE 100 се раздели с 11,92 пункта от стойността си, или 0,15%, достигайки ниво от 7 949,29 пункта. Френският измерител CAC 40 регистрира спад от 2,22 пункта, или 0,03%, до 8 043,16 пункта.

Вниманието на инвеститорите е насочено към заседанието на ЕЦБ, като очакванията са централната банка да запази лихвените проценти без промяна. Фокусът обаче ще бъде върху всяка индикация, че намаление на лихвените проценти може да бъде постигнато през юни, като се има предвид отслабването на ценовия натиск и икономическата слабост.

Чувствителни към лихвените проценти сектори като тези на недвижими имоти (SX86P) и банките (SX7P) се понижиха съответно с 0,64% и 1,26%.

„ЕЦБ ясно сигнализира, че иска да види повече доказателства за забавяне на растежа на заплатите, преди да стане готова да намали лихвените проценти“, каза Йост ван Леендърс, старши инвестиционен стратег във Van Lanschot Kempen.

На фона на като цяло слабо седмично представяне STOXX 600 достигна едномесечно дъно предишната сесия, след като доклада за инфлацията в САЩ предизвика опасения относно графика за първото намаляване на лихвения процент от Федералния резерв и повиши очакванията, че ЕЦБ може да изпревари Фед с разхлабването на паричната политика.

Акциите на Societe Generale поскъпнаха с 1,83%, след като кредиторът заяви, че се е съгласил да продаде бизнеса си за финансиране на професионално оборудване на конкурента BPCE за 1,1 милиарда евр.

Цената на книжата на Idorsia се срина с 19,16%, след като швейцарската биотехнологична фирма отложи публикуването на резултатите за 2023 г. и първото тримесечие.

Акциите на AstraZeneca поскъпнаха с 1,57%, след като производителят на лекарства заяви, че планира да увеличи годишния си дивидент със 7% за 2024 г.

Цената на книжата на Volvo се понижи с 3,6%, след като Citigroup понижи рейтинга на акциите от „купувай“ на „неутрално“.

Спад на Уолстрийт

Фондовите борси в Ню Йорк се оцветиха в червено в сряда, след като мартенските данни за инфлацията в САЩ се оказаха по-високи от очакваното, което може да отложи намаленията на лихвените проценти от Федералния резерв на по-късен етап, отколкото очакваха инвеститорите, предаде Си Ен Би Си.

Промишленият индекс Dow Jones отчете спад от 422,16 пункта, или 1,09%, до 38 461,1 пункта. Широкообхватният показател Standard & Poor’s 500 се понижи с 49,27 пункта, или 0,95%, до 5 160,64 пункта. Индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq се раздели със 136,28 пункта от стойността си, или 0,84%, достигайки ниво от 16 170,36 пункта.

Настроенията на инвеститорите бяха помрачени след публикуването на протокола от заседанието на Фед през март, което демонстрира опасенията на централните банкери, че инфлацията не се движи достатъчно бързо към целта на централната банка от 2%.

С изключение на енергетиката, всички сектори в широкия пазарен индекс S&P 500 бяха на червено през сесията. Недвижимите имоти паднаха с 4,1%, повеждайки загубите.

До тези резултати се стигна, след като докладът за инфлацията показа, че индексът на потребителските цени се е повишил с 0,4% на месечна и 3,5% на годишна база през март. Очакванията на икономистите, анкетирани от Dow Jones, бяха за ръст от 0,3% на месечна и 3,4% на годишна база.

Основният индекс на потребителските цени, който изключва променливите цени на храните и енергията, се ускори с 0,4% спрямо предходния месец и 3,8% спрямо година по-рано, в сравнение с прогнозите за повишение със съответно 0,3% и 3,7%.

На този фон пазарите вече оценяват на едва 17% вероятността Федералния резерв да понижи лихвите си на заседанието през юни, според инструмента FedWatch на CME. Търговците сега залагат, че първото понижение на лихвените проценти вероятно ще се състои на срещата на централната банка през септември.

Доходността по 10-годишните държавни облигации, еталон за ипотечни и други заеми, скочи отново над 4,5% след доклада за инфлацията. Доходността по 2-годишните американски държавни ценни книжа скочи до почти 5%.

Данните за потребителските цени се отразиха и на акциите в банковия сектор и индустриалния сектор, като цените на книжата на  JPMorgan Chase и Honeywell се понижиха съответно с 0,85% и 1,39%, поради притеснения, че по-високите ставки ще започнат да задушават икономическия растеж. Загуби бяха регистрирани и ве технологичния сектор, където акциите на  Microsoft и Apple поевтиняха съответно с 0,71% и 1,11%.

Смесени резултати в Азия

Водещите борсови индекси в Азиатско-тихоокеанския регион не намериха единна посока в четвъртък на фона на данните за инфлацията в САЩ и Китай, пише Си Ен Би Си.

Потребителската инфлация в Китай се забави до 0,1% през март от 0,7% през февруари. Икономистите, анкетирани Ройтерс, очакваха ръст от 0,4%.

На този фон в континентален Китай бенчмаркът Shanghai Composite отчете ръст от 6,91 пункта, или 0,23%, до 3 034,25 пункта, докато индексът Shenzhen Composite напредна с 1,32 пункта, или 0,08%„ до 1 721,60 пункта. Хонконгският индекс Hang Seng се понижи с 44,14 пункта, или 0,26%, до 17 095,03 пункта.

Водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 записа спад от 139,18 пункта, или 0,35%, до 39 442,63 пункта.

Акциите на Fast Retailing поевтиняха с 0,3%, въпреки че собственикът на Uniqlo отчете оперативната печалба от 257 милиарда йени за полугодието, което е ръст от 16,7% на годишна база. Приходите се увеличиха с 9% до 1,6 трилиона йени.

Fast Retailing обаче понижи насоките си за приходите за цялата година до 3,03 трилиона йени от 3,05 трилиона йени.

Южнокорейският индекс Kospi се повиши с 1,8 пункта, или 0,07%, до 2 706,96 пункта. Пазарите възобновиха търговията след изборите в страната, на които либералната опозиционна партия на спечели голямо мнозинство. Демократическата партия (ДПК) и по-малките опозиционни партии спечелиха заедно 192 от 300 места в Националното събрание.

Австралийският бенчмарк ASX 200 регистрира спад от 34,9 пункта, или 0,44%, до 7 813,6 пункта, слагайки край на серия от три поредни сесии на ръст.

У нас

Индексите на Българската фондова борса (БФБ) записаха повишения в ранната търговия. Основният индекс SOFIX отчете ръст от 5,63 пункта, или 0,70%, до 811,30 пункта. BGBX40 се повиши с 0,73 пункта, или 0,44%, до 165,45 пункта. BGTR30 напредна с 1,21 пункта, или 0,15%, до 818,97 пункта. BGREIT регистрира ръст от 0,34 пункта, или 0,8%, до 191,61 пункта.

*Информацията е актуална към 13:10 часа