Европейските фондови борси започват седмицата без единна посока*

Европейските борсови индекси регистрираха смесени резултати в ранната търговия в понеделник, докато инвеститорите очакваха данни за инфлацията от Германия – най-голямата икономика в еврозоната, които биха могли да хвърлят светлина върху въздействието на войната в Близкия изток върху региона, пише Ройтерс.

Общоевропейският индекс STOXX 600 отчете ръст от 0,66 пункта, или 0,11%, до 575,96 пункта, следвайки две поредни сесии на спад. Бенчмаркът се е понижил с 9% този месец и се очаква да регистрира най-стръмния си месечен спад от март 2020 г.

Германският показател DAX се понижи с 48,24 пункта, или 0,22%, до 22 252,51 пункта. Водещият индекс на Лондонската борса FTSE 100 напредна с 46,66 пункта, или 0,47%, до 10 014,01 пункта. Френският измерител CAC 40 записа спад от 4,34 пункта, или 0,06%„ до 7 697,61 пункта.

Майкъл Хюсън, старши пазарен анализатор в iForex, очаква още проблеми за европейските акции, тъй като конфликтът в Близкия изток не показва признаци на облекчаване.

Подкрепяните от Иран бунтовници хути в Йемен изстреляха ракети срещу Израел през уикенда, разширявайки конфликта и разпалвайки опасения от нови прекъсвания на корабния транспорт.

„Пазарите подценяват перспективата, че това избухване на военни действия няма да има бърз край“, каза Хюсън. Цената на суровия петрол сорт Брент скочи над 115 долара за барел в понеделник, като тя се е насочила към рекорден месечен скок.

На този фон индексът на енергийните компании SXEP се повиши с 1,05%, а акциите на Shell и TotalEnergies поскъпнаха с 1,36% и 1,94%.

Цената на книжата на Orsted скочи със 6,96%, след като Bank of America повиши рейтинга на акциите му на „купувай“, позовавайки се на подобряващите се перспективи за разработчика на офшорни вятърни електроцентрали след войната.

Акциите на производителя на алуминий Norsk Hydro поскъпнаха с 8,24%, тъй като опасенията от прекъсване на доставките повишиха цената на метала, след като Иран удари два от най-големите производители в Близкия изток.

Нарастващият ценови натиск накара инвеститорите да намалят залозите си за разхлабване на паричната политика, като паричните пазари вече предвиждат три увеличения на лихвените проценти от Европейската централна банка с по 25 базисни пункта до края на 2026 г., показват данни на LSEG.

Това бележи рязко преоценяване спрямо по-ранните очаквания за стабилни нива на лихвите през тази година.

Управителят на Френската централна банка Франсоа Вилроа дьо Гало заяви в неделя, че ЕЦБ е решена да предотврати разширяването на инфлацията, предизвикана от енергийните източници, но е твърде рано да се обсъждат дати за евентуални повишения на лихвените проценти.

Листнатите във Великобритания акции на Rio Tinto поскъпнаха с 3,73%, след като минната компания заяви, че операциите на три от четирите ѝ терминала за желязна руда в региона на Пилбара, Западна Австралия са възобновени, след като тропическият циклон Нарел премина оттам.

Спад на Уолстрийт

Американските борсови индекси регистрираха понижения в петък, а Dow Jones навлезе в зоната на корекция, след като инцидентите в Ормузкия проток изостриха опасенията на инвеститорите относно доставките на енергия, а последните коментари на президента на САЩ Доналд Тръмп не успяха да насърчат търговците да купят по евтини акции, пише CNBC.

Промишленият индекс Dow Jones отчете спад от 793,47 пункта, или 1,73%, до 45 166,64 пункта. Широкообхватният показател S&P 500 се понижи със 108,31 пункта, или 1,67%, до 6 368,85 пункта. Индексът на високотехнологичните дружества Nasdaq изтри 459,72 пункта от стойността си, или 2,15%, достигайки ниво от 20 948,36 пункта.

Широкият пазарен индекс S&P 500 отбеляза петия си пореден седмичен спад, като се понижи с 2,1% за периода. Технологичният Nasdaq се понижи с 3,2% от за седмицата, а Dow – с 0,9.

Спадът в петък идва ден след като Nasdaq изпадна в корекция, като той вече е на почти 13% под последния си връх, достигнат през октомври. S&P 500 е надолу с 8,7% от най-високата си стойност.

Акциите на компанията за проверка на самоличността Clear Secure поевтиняха с 11,29% в петък следобед, след като президентът Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, която ще позволи на Администрацията за транспортна сигурност (TSA) да получи средства.

Служителите на TSA работят без заплащане от седмици поради частично спиране на работата на правителството, но „би трябвало да започнат да получават заплати още в понеделник, 30 март“, съобщи Министерството на вътрешната сигурност в публикация в X.

Междувременно Citi понижи позицията си по отношение на акциите до неутрална.

„Предвид сътресенията на пазара, водени от петрола, ние вече бяхме намалили риска, свързан с акции, наполовина през втората седмица от войната между САЩ и Иран, като свалихме свръхекспозицията си към малките американски компании до нула“, пишат стратези на банката. „Тъй като надеждите за бързо разрешаване на войната избледняват, ние допълнително намалихме експозицията си“, добавиха оттам.

Загуби в Азия

Фондовите пазари в Азиатско-тихоокеанския регион се оцветиха в червено понеделник, тъй като войната в Близкия изток навлезе в петата си седмица, като конфликтът ескалира въпреки усилията, насочени към намиране на дипломатическо решение.

Водещият индекс на Токийската фондова борса Nikkei 225 отчете спад от 1 487,22 пункта, или 2,795, до 51 885,85 пункта.

Членове на Японската централна банка обсъдиха необходимостта от по-нататъшно повишаване на лихвените проценти на срещата си през март, тъй като покачващите се цени на петрола, свързани с конфликта в Близкия изток, засилват инфлационния натиск. Един от членовете сигнализира, че затягането може да се нуждае от ускоряване.

Съществува риск Японската централна банка да изостане неволно от кривата, тъй като е по-вероятно развитията в чужбина да предизвикат вторични ефекти и покачване на базовата инфлация, отбеляза един от централните банкери.

В континентален Китай бенчмаркът Shanghai Composite се повиши с 9,56 пункта, или 0,24%, до 3 923,29 пункта, докато индексът Shenzhen Composite остана на практика без промяна при ниво от 2 579,50 пункта.

Хонконгският показател Hang Seng се понижи с 201,09 пункта, или 0,81%, до 24 750,79 пункта.

Южнокорейският измерител Kospi записа спад от 161,57 пункта, или 2,97%, до 5 277,3 пункта.

Австралийският бенчмарк ASX 200 загуби 55,3 пункта от стойността си, или 0,65%, достигайки ниво от 8 461 пункта.

У нас

Индексите на Българската фондова борса (БФБ) записаха предимно повишения в ранната търговия. Основният индекс SOFIX отчете ръст от 0,75 пункта, или 0,06%, до 1 216,59 пункта. BGBX40 регистрира спад от 0,04 пункта, или 0,02%, до 209,28 пункта. BGTR30 напредна с 0,97 пункта, или 0,09%, до 1 026,68 пункта. BGREIT се повиши с 1,12 пункта, или 0,50%, до 226,22 пункта.

*Информацията е актуална към 13:10 часа