Проектобюджетът за 2023 г. отива във фризера?

Въпреки, че разработи предварително три варианта за проектобюджет за следващата година в крайна сметка финансовото министерство ще внесе в Народното събрание четвърти - закон за удължаване на действието на бюджетните закони от 2022 г., до приемането на нова план-сметка от редовно правителство. Това съобщи в пленарна зала днес служебният министър на финансите Росица Велкова, която се яви на изслушване пред депутатите по искане на лидера на БСП Корнелия Нинова.

Министър Велкова отново припомни, че разработените от МФ три варианта на проектобюджет за 2023 г. отчитат фискалните тенденции, риска от нарушаване на фискалните правила по Закона за публичните финанси, поетите разходни ангажименти от 2022 г., както и натрупаните структурни бюджетни дисбаланси в частта на разходите. Вариантите са разработени въз основа на актуализираната есенна макроикономическа прогноза и въз основа на очакваното изпълнение на бюджета за тази година, отбеляза още тя.

Консервативният вариант, в който е заложен 3% дефицит от БВП предвижда затягане на фискалната дисциплина. "Това предполага намаляване на много разходи  и ние такъв бюджет не бихме внесли.", посочи министър Велкова. Екипът на министерството се отказва да внесе и дедрият вариант, базиран на 6,6 % дефицит от БВП, "защото това е нарушение на фискалните правила, на Маастрихтските критерии", обясни министър Велкова. "Ако погледнем проектите на бюджети на държавите членки на еврозоната, няма държава, която да е с такъв висок размер на дефицит за 2023 г. Словакия е с най-висок дефицит от 6,4%.", допълни служебният финансов министър. "Бихме внесли т.нар. удължителен закон, какъвто имаше и миналата година, който запазва действието на всички политики и всички помощи, които са за домакинствата и за бизнеса, размера на пенсиите, докато бъде избрано редовно правителство, което ще може върху базовия вариант, който е с 6,6 % дефицит, да модифицира бюджета спрямо управленската си програма“, обобщи тя.

Така, ако сме в хипотезата да няма избрано редовно правителство, спокойно с този удължителен закон, едно служебно правителство ще може да изпълнява бюджета, както беше направено и в началото на тази година от редовното правителство, аргументира намеренията за внасяне на удължителен закон за действието на сегашния бюджет финансовия министър.

Заявеното от Велкова намерение днес съвпада с настояването на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов преди дни, когато постави задача на депутатите от партията да договорят с останалите политически сили удължаване на действащите бюджетни политики, тъй като рискът от скорошни нови избори е голям и вкарването на нов бюджет в такава ситуация може да се превърне в арена за опасни предизборни политически наддавания в частта за социалните плащания като пенсии, помощи и др.

По време на днешните дебати Росица Велкова защити параметрите за растежа на БВП, заложен в основните макроикономически показатели, при които е разработен базовият вариант на проектобюджета за 2023 г. - БВП от 173,8 млрд. лв., с реален растеж на БВП от 1,6 %.

Макроикономическата прогноза е разработена от професионалисти, които години наред разработват макроикономическите показатели, обясни тя. „Не считам, че прогнозата ни е подценена, тъй като след разработването на модела, по който се изготвя макроикономическата прогноза и сравнението с използването на данни на 14 институции, които разработват макроикономически прогнози за България – от които български са БНБ, БАН и Уникредит Булбанк, прогнозата за растежа на БВП за 2022 г. са в диапазона 1,6 % до 3,9 %“, каза финансовият министър. Средната стойност при тези допускания е 2,8 %, която съвпада и с публикацията на Consensus Economics от септември 2022 г. Прогнозата на МФ е 2,9 % за 2022 г., а на БНБ е 2,8 %. За 2023 г. прогнозата за растежа на БВП на същите тези институции са в диапазона 0,1 % до 3,8 %. Средната стойност е 2,3 %, а в публикацията на Consensus Economics от октомври 2022 г. е 1,9 %. Прогнозата на МФ е 1,6 %, а на БНБ е 0,1 %. Ревизираните данни на НСИ са взети предвид при разработването на прогнозата на МФ, посочи тя.

Очакваме през декември да получим от Европейската комисия плащания в размер на 2,6 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), съобщи още министър Велкова. В частта на разходите на бюджета за тази година ще има намаление от 1 млрд. лева в капиталовите разходи по Плана за възстановяване и устойчивост.

Компенсациите за цената на електроенергия са 3,7 млрд. лева досега, но те са неутрални по бюджетното салдо.

За украинските бежанци са изхарчени 540 млн. лв., като 176 млн. лева ще бъдат осигурени от европейски програми, а разликата ще бъде покрита от преструктуриране на други разходи в бюджета.

Капиталовите разходи в бюджета са 8,4 млрд. лева, от които ще се икономисат споменатите вече 1 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост.

Планираният дефицит за 2022 г. е 4,1 процента от БВП на касова основа, като се очаква годината да приключи с дефицит от 3,4% от БВП, каза още Велкова. Очакваният дефицит на начислена основа ще е 5,4 на сто от БВП при планиран 6%.

Приходите в Консолидираната фискална програма (КФП) през 2023 година се очаква да са с ръст от 5,9 млрд. лева. Намалената ставка на хляба, горива и други стоки е заложена в проектобюджета, както и данъчното облекчение за деца и намалението на размера за регистрация на ДДС.

Разходите в КФП растат през 2023 година с 11 млрд. лева или дефицитът ще е 6,6 на сто от прогнозния БВП според базовия вариант на проектобюджета. От тях 1,9 млрд. лева са увеличени разходи за персонал, 3,7 млрд. лева е ръстът на парите за пенсии, включително с увеличението на пенсиите от първи юли.

Гласуваният нов държавен дълг за тази година е 10,3 млрд. лева. До встъпването в длъжност на служебния кабинет е емитиран дълг от 1,8 млрд. лева на вътрешния пазар. Към момента държавата е поела дълг за 7 млрд. лева, посочи финансовият министър.

Миналата седмица Министерството на финансите продаде държавни ценни книжа (ДЦК) за 180,55 млн. лв. съвкупна номинална стойност (при желание да продаде книжа за 200 млн. лева) и среднопретеглена годишна доходност в размер на 5,65 на сто. Вчера също имаше търг за ДЦК, но днес стана ясно, че е бил неуспешен.

Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС коментира, че има много слабо усвояване на парите от Плана за възстановяване и устойчивост и 1,7 млрд. лв. икономии от капиталовите разходи. Той посочи, че на базата на по-голяма събираемост страната ни може да постигне намаляване на бюджетния дефицит с около 1,2%, така че следващата година да влезем в изискванията на Пакта за стабилност. 

"Има разлика между прогнозите за занижен икономически растеж на Министерство на финансите и тези, официално обявени от Международния валутен фонд (МВФ), реагира Кирил Петков от "Продължаваме Промяната". Той порица практиката на занижаване на растежа, тъй като по думите му това водело до "един стар модел на непрозрачно харчене на капиталови разходи" в края на годината. "Реалната разлика между плана, предвиден от МФ, и това, което реално може да се очаква според прогнозите на МВФ, е седем милиарда лева, което правело бюджетен дефицит от 2.5 процента от БВП, и то при запазване на всички политики на правителството, реализирано с мандата на "Продължаваме Промяната", добави той. По отношение на парите за капиталови разходи, Петков подчерта, че страхът им е те да не бъдат изхарчени за непрозрачните плащания към строителните фирми. Бившият финансов министър Асен Василев пък директно отправи критики към сегашния министър за обявеното намерение в крайна сметка да не се внася проектобюджет за следващата година и го определи като "силно притеснително".

 Корнелия Нинова, по чието искане бе изслушването на служебния финансов министър в паламента днес изрази опасения, "че единият от вариантите за бюджет, подготвен от служебния кабинет, в който се орязват или замразяват социални плащания. За нас е важно да има подкрепа за хората“.

Йордан Цонев от ДПС поздрави Министерство на финансите за публичното и прозрачно управление на средствата през тези месеци. "Ние сме изправени пред решаването на няколко почти взаимоизключващи се проблема, сред които въпросът как да свием дефицита, за да влезем в еврозоната. Свиването на дефицита от 6 на сто от БВП до 3 на сто от БВП изисква веднага да се каже на българските граждани какво ще им бъде орязано", подчерта Цонев. Той постави въпроса как ще бъдат финансирани всички тези мерки, които водят до повишен дефицит. Той призова да бъдат благоразумни и да мислят този сложен фискален и икономически пъзел как ще го решим.

Лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов определи числата, изнесени от финансовия министър, като изключително тревожни. "Вие споменахте, че е възможно държавният резерв да бъде намален под пет милиарда лева. На практика държавата може да се окаже без резерви", посочи Костадинов и допълни, че за следващите три години дефицит от над 11 млрд. лв. означава, че ще теглим заем, за да покриваме друг заем.

"Ние трябва да сме изключително внимателни по отношение на фискалните правила и да следваме политиката на ЕС, като хем да сме близо до фискалните правила, хем да дадем гаранции за развитие на българската икономика и защита на българските домакинства", каза проф. Румен Гечев от "БСП за България".

Владислав Панев от "Демократична България" призова за "мъдър" и "реформаторски" бюджет с минимален бюджетен дефицит в рамките на възможностите. По думите му, се намираме в началото на глобална рецесия и наистина светът ще се озове в положение на стагфлация, което води до оскъпяване на инвестициите и пресъхване на паричните потоци. "Затова е много важно това НС да приеме законопроекти за отпушване на инвестиционната активност", каза Панев и призова за запазване на политиките за младите семейства с деца.

От "Български възход" видяха в действията на финансовото министерство движение по течението. "Българският гражданин не го интересува участието ни в световните и енергийни пазари, а как ще премине през трудностите, засегнали цяла Европа", подчерта Георги Самандов от "Български възход".