Нина Стоянова, БНБ: Платежната инфраструктура на България ще бъде готова за въвеждане на еврото до края на 2023 г.

Платежната инфраструктура в България претърпя значително развитие през последните няколко години, имащо за цел въвеждането на съвременни технологични решения и гарантиране сигурността на плащанията. Подготовката за въвеждане на еврото безспорно катализира и ускори този процес, като пазарните участници и Българската народна банка( БНБ) продължават интензивна работа по всички проекти, заложени в Националния план за въвеждане на еврото в България. Дейностите се развиват в срок, като се очаква до края на 2023 г. платежната инфраструктура на страната да бъде готова за присъединяване към еврозоната.  Това заяви Нина Стоянова, подуправител на БНБ, ръководител на управление „Банково“, при откриването на Финансов форум „Иновации“, организиран от Асоциация "Банка на годината".

Нина Стоянова подчерта, че до края на тази година ще бъде завършен проектът за пълна достижимост в рамките на Единната зона за плащания в евро (SEPA) при изпълнение на кредитните преводи в евро от/към страната. Продължава подготовка за изпълнение на незабавни кредитни преводи в евро като продължение на вече въведените незабавни кредитни преводи в лева. С миграцията на бюджетните плащания към стандартите на SEPA, планирана за октомври 2023 г., завършва пълното привеждане на платежната инфраструктура в съответствие със SEPA стандартите. В резултат на това клиентите вече могат да се възползват от по-бързи и сигурни платежни операции, обясни Нина Стоянова.

Според нея иновациите в сегмента на платежните услуги дават ясно видим резултат в статистическите данни. За поредна година се затвърждава тенденцията към увеличение в основните показатели при платежните услуги и най-вече при тези, предоставяни по електронен път. През 2022 г. е отбелязан ръст с около 1/4 в броя на извършените в страната безналични клиентски плащания спрямо предходната година. При броя на плащанията с карти, издадени в България, имаме ръст с близо 1/3 спрямо 2021 г. Впечатляващ е и растежът при броя наредени плащания с електронни пари за 2022 г., който се е увеличил с повече от 40% спрямо 2021 г.

Намаляват измамите при плащанията

Нина Стоянова подчерта, че провежданите от националните и европейски регулатори политики доведоха до трайно и стабилно намаление на измамите при плащанията. Данните в наскоро публикувания от Европейската централна банка (ЕЦБ) доклад на тази тема, обхващащ периода 2020 г. – 2021 г., показват, че през 2021 г. е достигнато най-ниското ниво на дела на измамите при картовите плащания в Европа спрямо общата стойност на извършените картови плащания, откакто е започнало събирането на данни за тази статистика през 2008 г. – а именно по-малко от 0.03%.

Така стойността на измамите при картовите плащания, инициирани от разстояние (т.е. чрез виртуални ПОС терминали), е намаляла с 12% през 2021 г. спрямо 2020 г. в светлината на широкото внедряване на стандартите за задълбочено установяване на идентичността на платеца. Друг ярък пример е намалението при измамите с подправени карти на физически терминали (напр. под формата на използване на фалшифицирани платежни карти в магазини или на банкомати), което е с 42% през 2021 г. спрямо 2020 г, като масовото внедряване на чип и ПИН стандарти за сигурност почти е изкоренило подобен тип измами в Европа, обясни Нина Стоянова.

Според подуправителя на БНБ в средносрочен план може дасе очертаят няколко сегмента, развитието на които ще повлияе на платежните процеси.

На първо място според Нина Стоянова, това е развитието на дигиталните валути на централните банки. Изследване на Банката за международни разплащания от 2021 г. показва, че около 90% от централните банки по света изследват потенциала на дигиталните валути, а 14% развиват пилотни проекти. От особен интерес е развитието на този проект в Китай през последните няколко години и тестовото използване на дигиталния юан в определени региони на страната, каза  подуправителят на БНБ.

Според Нина Стоянова развитието на дигиталните валути на централните банки се обуславя от значими фактори, един от които е, че парите в брой се използват все по-малко като средство за разплащане. Централните банки трябва да отговорят на продължаващата дигитална трансформация на бизнеса и еволюцията на платежните инструменти, както и на възможността глобални компании със значителна клиентска база да развиват свои частни дигитални средства за плащане. По повод развитието на проектите за дигиталните валути на централните банки, управляващият директор на международния валутен фонд  Кристалина Георгиева, посочва в свое изказване от 2022 г., че историята на парите навлиза в нова глава, припомни още подуправителят на БНБ.

Дигиталното евро 

Като бъдещ участник в еврозоната ние следим проекта за дигитално евро на Европейската централна банка, чиято проучвателната фаза приключва през октомври тази година, обясни подуправителят на Централната банка. Според Нина Стоянова този проект добива все по-конкретни измерения и по всичко изглежда, че ще продължи да се развива. Създадени са работни групи, които да изработят правила (Rulebook), отнасящи се до схемата за дигитално евро, използването му като платежен инструмент, управлението на ликвидността и др. Работи се и по конкретно законодателно предложение на Европейската комисия за дигиталното евро, което може да се появи още през лятото на тази година.

В него според подуправителя на централната банка се очаква да бъде пояснен и възможният статус на дигиталното евро като законно платежно средство. С оглед гарантиране функцията на финансово посредничество, която имат банките в съвременната икономика, се обмисля прилагане на лимит на средствата, които лицата ще могат да държат по сметка за дигитално евро при централната банка.

Дигиталното евро има потенциал да създаде основа за интегрирани европейски решения за разплащане на дребно и трансграничен сетълмент, както и за множество допълнителни иновации – напр. токенизирани депозити, смарт договори, условни плащания и др., подчерта още Нина Стоянова.

Криптоактивите и тяхната регулация

Според Нина Стоянова друг важен елемент в глобален мащаб е развитието на криптоактивите и тяхната регулация. В средата на май тази година, Съветът на Европейския съюз прие окончателно финалните текстове на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), като по този начин европейските институции разработиха и приеха мащабна и детайлна правна рамка за пазара на криптоактиви в Европа, като се има предвид, че в тази област опитите за регулация са все още малко. Едновременно с това бе приет и нов Регламент относно информацията, придружаваща преводите на средства и прехвърлянето на определени криптоактиви, с което ще се постигне по-добра проследимост на преводите на криптоактиви и противодействие на изпирането на пари, подчерта още подуправителят на БНБ.

Нина Стоянова посочи още, че разпоредбите на MiCA относно криптоактивите от типа „стейбълкойн“ ще започнат да се прилагат през юли 2024 г., а останалите разпоредби относно общите криптоактиви, които нямат стабилизационен механизъм на стойността си, и за доставчиците на услуги за криптоактиви – през януари 2025 г.

Очакваме реализация на мерките, предвидени в Стратегия на Евросистемата за плащанията на дребно, публикувана от ЕЦБ през 2021 г. Важен аспект тук е развитието на незабавните плащания в евро. Една от основните цели е да се насърчи създаването на европейски решения за плащане на дребно, които са сигурни и ефективни, а също и като отговор на нарастващите предизвикателства пред европейската независимост в областта на плащанията, каза още Нина Стоянова.

Тя уточни, че разпространението на незабавните плащания в Европа се очаква да продължи, както и създаването на инфраструктура за приемане на незабавни плащания, инициирани от клиентите чрез смартфон приложения на физически ПОС терминали при търговците. В тази връзка бе създадена т. нар. Европейска инициатива за плащания (European Payments Initiative, EPI), която има за цел разработване на платежни алтернативи в Европа, в това число чрез дигитален портфейл, базиран на незабавните плащания, посочи Стоянова.

Тя подчерта, че сериозна скорост набира и прегледът на Втората директива за платежни услуги, като след повече от пет години действие на директивата през лятото на 2023 г. се очаква да бъде обявен пакет от нормативни актове за ревизия на PSD2. Този пакет се очаква да съдържа ревизирана директива за платежните услуги (т.е. PSD3) и предложение за нов регламент за платежните услуги.

Нова правна рамка за отворените финанси 

Нина Стоянова подчерта още, че в допълнение ще се развива нова правна рамка за отворените финанси (open finance), която да надгради съществуващата в PSD2 уредба на отвореното банкиране, което показва добро развитие, в това число и в нашата страна. Целта на подобна нова уредба би била да позволи, при съгласие на клиента, негови данни, попадащи извън обхвата на PSD2, да бъдат споделяни и използвани повторно от доставчиците на финансови услуги за създаване на нови и подобрени услуги.

Секторът на финансовите услуги и плащанията в Европа и у нас традиционно се развива интензивно и възходящо през последните години, движен както от иновациите, така и от развитието на европейските регулации, които създават благоприятна среда за конкуренция и сигурност на потребителите. Мерките, свързани с въвеждане на еврото, благоприятстват по-бързата и ефективна интеграция на финансово-пазарните инфраструктури у нас с тези в еврозоната, обясни още подуправителят на БНБ.