Нормализирането на паричната политика на ЕЦБ може да навреди на икономиката на еврозоната

Европейската централна банка не трябва да се стреми към голямо повишение на лихвите, докато икономиката на еврозоната показва продължаващи признаци на нестабилност. Това заяви членът на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета, цитиран от Блумбърг.

„Ако имаме ситуация, в която шокове потискат икономическите перспективи, несигурността е висока и производството все още е под потенциалното си ниво, затвърдяването на инфлацията на ниво от 2% би изисквало постепенно оттегляне на подкрепата, така че стимулите да бъдат намалени с течение на времето, а не да изчезнат внезапно“, каза той в по време на реч в университет във Франкфурт.

Коментарите му идват след поредица от коментари от други членове на ЕЦБ, които зоват за по-агресивно затягане на паричната политика.

След като служителите на ЕЦБ започнаха да обсъждат сроковете за повишаването на лихвите, на преден план излезе и дебатът за размера на увеличението. Възгледите на Панета контрастират с тези на председателя на централната банка Кристин Лагард, която по-рано тази седмица се обяви за затягане до неутрално ниво, което нито подкрепя икономиката, нито ѝ тежи.

Във вторник управителят на Френската централна банка и член на Управителния съвет на ЕЦБ Франсоа Вилроа дьо Гало заяви пред Блумбърг, че „вероятно трябва да се премине към неутрален лихвен процент до следващата година“ и допълни, че тогава въпросът ще бъде дали лихвеният процент да се увеличи още повече.

В момента депозитната лихва на ЕЦБ е на рекордно ниско ниво от минус 0,5%.

„Нормализацията на паричната политика не означава непременно неутрална позиция, при която паричната политика нито подкрепя, нито спъва икономиката. Неутралната позиция позволява на централната банка да стабилизира инфлацията около целта си,  когато икономиката е на най-високото си равнище и когато няма преходни шокове, нарушаващи инфлационната траектория", коментира Панета.

Отделно управителят на финландската централна банка Оли Рен заяви, че ЕЦБ трябва да повиши лихвата с 0,25 процентни пункта на заседанието си през юли до минус 0,25 и отново до нула с „настъпването на есента“.

Според него нормализацията на политика на ЕЦБ трябва да е постепенна предвид високото ниво на несигурност за икономиката в резултат от войната в Украйна.

„От една страна трябва да вземем предвид факторите, влияещи на бързото ускоряване на инфлацията, а от друга – възможните фактори, които биха могли да доведат до бързо забавяне на растежа“, каза той.