Новият цикъл на повишаване на лихвите на ЕЦБ навява спомени за дълговата криза в еврозоната

Европа е изправена пред дежавю. Преди около година Кристин Лагард заяви, че Европейската централна банка се е поучила от грешките, направени при минали кризи, и няма да провали настоящото икономическо възстановяване, като оттегли спешната подкрепа твърде рано.

Коментарът на председателят на ЕЦБ бяха препратка към съдбоносния цикъл на повишаване на лихвените проценти на централната банка от 2011 г., който започна с увеличение през април същата година, последвано от друго през юли. По-късно обявени за преждевременни, тези ходове бяха отменени същата година от Марио Драги, който пое управлението на централната банка, точно когато бушуващата дългова криза в еврозоната беше на път да навлезе в по-опасна фаза.

Кризата, която започна в Гърция и скоро обхвана други икономически по-слаби членове на еврозоната, постави под риск бъдещето на еврото. Повратната точка тогава бе прочутата реч на Драги, в рамките на която той каза, че „ще направи каквото е необходимо“, за да спаси еврозоната, а скоро след това представи инструмент, с който да подкрепи думите си.

Тогава ЕЦБ беше критикувана, че е повишила лихвите, за да се бори с ценова спирала, която много скоро след това се изпари. Този път централната банка, под ръководството на Лагард, е критикувана, че се е забавила твърде много, позволявайки на инфлацията да се изкачи до най-високото си ниво от създаването на еврото през 1999 г., пишат Крейг Стърлинг и Зоуи Шнеевайс за Блумбърг.

На 21 юли ЕЦБ стартира нов цикъл от повишения на лихвите (започвайки с 0,50%), който се очаква да продължи до следващата година. Решението обаче съвпадна с политическа криза в Италия, което напомни за събитията от 2012 г., когато централната банка трябваше да промени паричната си политика на фона на пазарни спекулации, свързани с представянето на икономически по-слабите членове на еврозоната. За да адресира опасенията по-високите разходи по заеми могат да направят публичните финанси на страната неустойчиви, ЕЦБ одобри нов финансов инструмент за борбата с финансовата фрагментация на облигационните пазари в еврозоната.

ЕЦБ се открои с това, че бе една от последните големи централни банки, които повишават лихвите. С инфлация от 8,6% в еврозоната, опасността цените в региона на единната валута да излязат извън контрол принуди институцията да предприеме десйтвия. Прогнозите, публикувани по-рано този месец от Европейската комисия, показаха, че дори през следващата година ръстът на цените ще бъде средно 4% - двойно повече от целта на ЕЦБ.

Докато войната в Украйна вече подхранва инфлацията чрез по-високите цени на енергията, торовете и храните, членовете на ЕЦБ анализират въздействието, което падането на еврото до паритета спрямо долара може да има за стимулиране на разходите за внос, както и потенциалните последствия от спиране на доставките на газ от Русия.

Общо 22 от 28 анализатори, анкетирани от Блумбърг този месец, казаха, че ЕЦБ изостава в затягането на паричната политика. Освен това, ЕЦБ все още не обмисля повишаване на лихвените проценти със 75 базисни пункта – увеличение, което Федералният резерв на САЩ вече прие през юни и се очаква отново да одобри на 27 юли.

Представителите на централната банка отбягват твърде агресивното увеличение в отговор на нарастващите опасения, че еврозоната се е запътила към рецесия, дори и без пълно спиране на газовите доставки от Русия. Според анализатори, анкетирани от Блумбърг, вероятността за рецесия в региона на единната валута през следващите 12 месеца е 45%. Само преди месец оценката им бе за 30%. Вероятността за рецесия в Германия – най-голямата икономика в Европа, е още по-голяма.

Друг аргумент да не се прибързва с голямо увеличение на лихвените проценти идва от факта, че това може да засили сътресенията, съсредоточени в Италия, където Марио Драги подаде оставка като министър-председател няколко часа преди ЕЦБ да обяви решението си за лихвите.

За разлика от Гърция, чието потенциално излизане от еврозоната не би застрашило нейната цялост, напускането на третата по големина икономика в региона би представлявало реална опасност. Италия беше сред основателките на предшественик на Европейския съюз - Европейската общност за въглища и стомана, така че е трудно да си представим валутния проект без нея.

През юни, когато Лагард официално потвърди графика за повишаване на лихвените проценти, инвеститорите веднага се фокусирах върху перспективата, че по-високите разходи за обслужване на публичния дълг на Италия, който се равнява на около 150% от брутния вътрешен продукт, може да натежат твърде много на страната. През юни доходността по 10-годишните италиански държавни облигации надмина 4% за първи път от 2014 г. на фона на разпродажба. Тогава Лагард беше принудена да  свика спешна среща, за да обедини членовете на ЕЦБ около идеята за създаване на нов инструмент за противодействия на спекулациите.

Така ЕЦБ прие т.нар. инструмент за защита на трансмисионния механизъм (Transmission Protection Instrument, TPI, който има за цел да подкрепи страните с голям дълг, сред които Италия и Гърция, като ограничи разликата между доходността по германските облигации и тази на задлъжнелите страни. От централната банка се надяват, че той ще повтори успеха на инструмента, разкрит от Драги преди десетилетие - програмата за изкупуване на дълг „Открити парични трансакции“ (Outright Monetary Transactions). Инструментът на Драги позволи на ЕЦБ да купува държавни облигации на по-слабите членове на еврозоната, за да ограничи тяхната доходност, като в замяна правителства на тези държави трябваше да изпълняват строги условия за провеждане на икономическа политика. Самото съществуване на този инструмент изплаши спекулантите. Въпреки това политическата стигма, която той носи, го направи непопулярен.

Това поставя в Лагард в ситуация, в която трябва да следва стъпките на Драги, като създаде нов предпазен механизъм, който да впечатли инвеститорите. Дали инструментът за защита на трансмисионния механизъм, който бе представен вчера, ще изпълни тази задача, е въпрос, чиито отговор ще получим през следващите седмици, месеци и години.