Симеон Дянков: ДДС на 22% решава проблема с бюджетния дефицит

Спекулата в периода преди и след влизането на България в еврозоната, размерът на бюджетния дефицит през 2025 г. и съставянето на Бюджет 2026 г. са трите горещи финансови теми на новия политически сезон, който стартира през септември. Това заяви председателят на Фискалния съвет и бивш министър на финансите Симеон Дянков в ексклузивно интервю за БГНЕС.

Първата тема ще мине под знака на спекулата по време на влизането ни в еврозоната. „Правителството и парламентът приеха няколко закона и редица мерки за прозрачност в ценообразуването на търговските вериги. Там се фокусира доста политическа енергия и този процес ще продължи в следващите месеци и началото на 2026 г.“, посочи Дянков, който не изключи появата на спекула в някои сектори и при някои отделни продукти, но се надява, че правителството на премиера Росен Желязков ще се справи с това.

„Основната тема не е спекулата, а общото увеличение на инфлацията или така наречената пълзяща инфлация, която се получава в последните няколко месеци в България. Тази пълзяща инфлация няма нищо общо със спекулата и влизането в еврозоната, а с рязкото увеличаване на административните разходи в отделни министерства, като Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. Като цяло административните разходи ще отидат към 46% през 2025 г., а нормалното в България за последните 10 години са 36-37%“, обясни Дянков и добави, че е много важно гражданите да правят разлика между спекула и инфлация. 

Втората гореща тема е свързана с какъв бюджетен дефицит ще приключим през 2025 г. Финансовата статистика от последните 10-15 години показва, че до август бюджетът винаги е на излишък, а не в дефицит. „Това е така, защото данъците на физическите лица влизат в бюджета, а преди това влиза и ДДС. Лятото също е силно откъм данъчни постъпления заради туризма и селското стопанство“, посочи Дянков. 

Тази година обаче ние вече имаме сериозен дефицит през юни, а предстоят зимните месеци, когато се правят по-големи разходи заради инфраструктурата и социалните плащания. „Очаквам през септември опозицията и анализаторите да повдигнат въпроса за бюджетния дефицит. Колко е реалният и дали правителството ще вземе мерки за неговото обуздаване“, каза Дянков. В тази посока той е скептично настроен, защото става дума за широка коалиция, а тя по принцип трудно прави съкращения на разходите. Той е категоричен, че този въпрос трябва да се повдигне още през септември, защото през октомври, когато ще се приема бюджетът за следващата година ще е късно. „Няма как за два месеца да се вземат кой знае какви строги решения“.

Третата тема е бюджетът за 2026 г. 

„Това че сме с по-висок дефицит през 2025 г., че бяхме на ръба през 2024 г. и реално президентът Доналд Тръмп ни помогна да влезем в еврозоната и някои от дефицитните ни разходи да се броят за извънредни, е всъщност част от фискалната политика, която се води вече 5 години. Реално още от 2021 г., по времето на първото гостуване на Асен Василев в Министерството на финансите се започна с това, че 3% дефицит е нормално, а не балансиран бюджет, към който трябва да се стреми държавата. Когато си на 3% дефицит ти лесно можеш да го минеш с някои извънредни разходи за отбрана“, обясни Дянков.

Той се опасява, че съставянето на бюджета за 2026 г. от една страна ще бъде „един огромен цирк“ заради поведението на някои опозиционни партии, които ще го използват за всякакви други неща, но и много „сериозна тема за България, защото вече 5 години ние трупаме сериозен дефицит“. Неговото съкращаване за една година е невъзможно дори и от такъв сериозен финансов министър, какъвто е Теменужка Петкова. 

Така на дневен ред излиза въпросът откъде да се намерят допълнителните приходи. В тази връзка Симеон Дянков смята, че увеличаването на някои данъци в Бюджет 2026 е неминуемо.

„Разбира се правителството веднага ще каже, че в никакъв случай не иска да вдига данъците. Само че на тях им предстои първо да излезе истината за дефицита, която оставаше на заден план заради влизането в еврозоната. И другото са разходите за отбрана. През следващото десетилетие трябва да ги увеличим от днешните 2% до 5%, което прави 10 милиарда лева всяка година допълнително за отбрана“, каза той и добави, че тези разходи трябва да се покрият от някакви допълнителни приходи. 

Най-лесният вариант за излизане от ситуацията, сопред него, е вдигането на ДДС на 22%, защото този данък се събира най-лесно. По тази причина трябва да се прегледат местните данъци и такси. Подобно нещо е правено няколко пъти, за последен път по време на кризата през 2011 г. 

От Фискалния съвет са изчислили, че промените в местните данъци и данъчната основа ще донесе допълнително около 3 милиарда лв.

България трябваше да влезе в еврозоната през януари 2023 г., но не успяхме заради рязката проинфлационна политика на Асен Василев, заяви председателят на Фискалния съвет. Той подчерта, че страната ни е готова за влизане в еврозоната от близо 20 години, още през 2007-2008 г. сме покрили всички критерии, но тогава ни удари голямата криза.

Бившият финансов министър опроверга твърденията, че еврото е виновно за високата инфлация. Той даде пример с влизането на Хърватия през 2023 г. Там повишаването на цените не е било заради въвеждането на единната валута, а заради войната в Украйна и рязкото повишаване на енергийните цени.