Светът на парите: Кои страни в Европа ще имат най-високи нива на инфлацията през 2026 г.?

Икономическите перспективи за Европа и еврозоната са неясни поради търговското напрежение и глобалните рискове, включително тарифни заплахи от САЩ. Въпреки че глобалните и регионалните развития в икономиката са важни, хората се фокусират предимно върху това как тези фактори влияят на ежедневието им. За домакинствата инфлацията е едно от най-големите притеснения. Euronews Business разглежда по-отблизо прогнозите за инфлацията на ЕЦБ и ОИСР за еврозоната и по-широка Европа през 2025 и 2026 г. 

През 2024 г. годишната инфлация в еврозоната, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е била 2,4% според Евростат. Тази водеща инфлация отразява общото покачване на потребителските цени.

Според прогнозите на Европейската централна банка (ЕЦБ) от юни 2025 г. се очаква инфлацията в еврозоната да се забави до 2,0% през 2025 г. и допълнително до 1,6% през 2026 г., преди да се върне до 2,0% през 2027 г.

В същото време се очаква инфлацията в енергийните цени да остане отрицателна до края на 2026 г., а след това да се възстанови през 2027 г. поради „фискалните мерки, свързани с изменението на климата“, според ЕЦБ.

Темпът на инфлация ще се повиши в половината страни от Европа през 2025 г.

Докладът на ОИСР за икономическите перспективи предоставя прогнози за инфлацията на ниво държава. Сред 30-те европейски държави с налични данни, в почти половината от тях се очаква инфлацията да се повиши до края на 2025 г. в сравнение с 2024 г.

В някои случаи обаче промяната – независимо дали е увеличение или спад – е много скромна, с 0,3 процентни пункта (п.п.) или по-малко.

Най-високата очаквана промяна в процентно изражение се очаква да бъде в Литва, като ще се повиши от 0,9% на 4%, следвана от Латвия (1,4% на 3,6%). Въпреки това, те няма да бъдат сред първите пет по инфлация през 2025 г.

В Литва покачващите се цени на храните и енергията имат значително влияние върху увеличаването на инфлацията. В Латвия основната инфлация – която изключва енергията и храните – ще остане висока поради силния ръст на заплатите, свързан с недостига на работна ръка, докато цените на храните също се покачват, според доклада на ОИСР.

Увеличението на инфлацията ще надхвърли 1 процентен пункт и в България (1,4 процентни пункта) и Унгария (1,2 процентни пункта) през този период.

В Италия, Финландия и Ирландия се очаква инфлацията да се повиши с 0,8 процентни пункта или повече.

Между 2024 и 2025 г. се очаква Турция да отбележи драматичен спад на инфлацията, като ще спадне с 27,1 процентни пункта от 58,5% на 31,4%. Въпреки това, това ще остане изключително отклонение, тъй като вторият най-висок темп в Европа се очаква в Унгария - едва 4,9%.

Освен Турция, най-големият спад на инфлацията през този период се прогнозира в Исландия (-2,4 процентни пункта), Швеция (-1,5 процентни пункта) и Белгия (-1,4 процентни пункта).

Водещи икономики: Франция ще има най-ниска инфлация, Великобритания - най-висока

През 2025 г., сред петте най-големи европейски икономики, се очаква Великобритания да регистрира най-висок темп на инфлация от 3,1%. Това се дължи на „увеличение на националната минимална работна заплата, социалноосигурителните вноски на работодателите и сметките за комунални услуги“ според ОИСР.

За разлика от това, Франция ще има най-ниска инфлация през 2025 г. от 1,2% благодарение на намаляването на тарифите за електроенергия. „Тарифите върху вноса от САЩ имат само ограничено въздействие поради ниската експозиция на Франция на американския пазар“, отбеляза ОИСР.

По същия начин, през 2026 г. се очаква Франция да регистрира най-ниския темп на инфлация от петте големи икономики - 1,66%, докато Обединеното кралство се очаква да има най-висок - 2,28%. Прогнозата за инфлация е 1,88% в Италия, 1,91% в Испания и 2,13% в Германия.

Перспективи за инфлацията между 2025 и 2026 г.

Очаква се инфлацията да спадне през 2026 г. в сравнение с 2025 г. в повечето европейски страни, като само пет се очаква да отбележат увеличение. Швеция се очаква да отбележи най-голямо увеличение, с 0,7 процентни пункта от 1,3% на 2,0%, следвана от Франция с увеличение от 0,5 процентни пункта от 1,2% на 1,7%.

Франция обаче ще продължи да има втория най-нисък темп на инфлация сред всички страни.

Освен Турция (-12,9 процентни пункта), най-големият спад се очаква в Естония, Хърватия и Литва, като всяка от тях ще намалее с повече от 1,5 процентни пункта.

„Както фискалната, така и паричната политика допринесоха решително за скорошния спад на инфлацията“, обясни ОИСР, но въпреки това Турция остава ясно изключение.

Сред големите икономики се очаква Обединеното кралство да отбележи спад от 0,8 процентни пункта, докато Испания ще регистрира спад от 0,5 пункта.

Инфлацията ще остане под 2,8% в 27 държави през 2026 г.

ОИСР прогнозира, че с изключение на Турция (18,5%), инфлацията няма да надвиши 3,7% в никоя друга европейска държава през 2026 г. Очаква се темповете да варират от 0,6% в Швейцария до 3,6% в Унгария, следвана от 3,4% в Румъния. В останалите 27 държави се очаква инфлацията да остане под 2,8%.

С Франция като втората най-ниска инфлация, след Швейцария, с 1,7%, се очаква инфлацията в много страни да се колебае между 1,7% и 2,7%.

Как тарифите на Тръмп биха могли да повлияят на инфлацията

Докладът на ЕЦБ посочва, че по-високите тарифи, наложени от администрацията на САЩ, заедно с повишената несигурност около търговската политика, оформят глобалните икономически перспективи.

„Ако тарифите на САЩ бъдат увеличени и търговските партньори предприемат ответни мерки, това би могло да забави световната икономическа активност и следователно външното търсене в еврозоната, и да увеличи инфлацията“, предполага ЕЦБ.

Забавяне на реалния разполагаем доход през 2025 г.

В еврозоната реалният разполагаем доход е нараснал с 2,2% през 2024 г. в сравнение с 2023 г. Според ЕЦБ се очаква този растеж да се забави до 0,8% през 2025 г., преди да се повиши леко до 1,0% през 2026 г.

Разполагаемият доход на домакинствата е парите, които домакинствата са оставили за харчене или спестяване след плащане на данъци и социалноосигурителни вноски. Хората използват този доход, за да покрият ежедневните си нужди или да го заделят като спестявания.