В кои европейски държави заплатите са най-високи и най-ниски?

Трудовите разпоредби на ЕС като цяло са доста строги, с акцент върху индивидуалните условия на труд и трудовите права, правото на информация, антидискриминационните закони и сигурността на работното място.

Въпреки това, когато става въпрос за заплати и възнаграждения в различните държави членки на ЕС, все още има значителни разлики в зависимост от редица фактори, като например трудовото законодателство, търсенето, инфлацията и др. По данни на Евростат през 2022 г. средните годишни заплати са варирали от 106 839,33 евро в Швейцария до 12 923,66 евро в България.

Най-високоплатежните държави през 2022 г. са Швейцария (106 839 евро), Исландия (81 942 евро), Люксембург (79 903 евро), Норвегия (74 506 евро) и Белгия (70 297 евро), а най-нископлатежни са България (12 923 евро), Румъния(14 500 евро), Хърватия(17 842 евро), Унгария(18 274 евро) и Полша (18 114 евро).

В този доклад Евростат подчертава, че средната почасова цена на труда в ЕС е 30,5 евро. Средните годишни заплати на самотни служители без деца възлизат на 26 136 евро. Работещите двойки с две деца са получавали средно 55 573 евро годишно.

Некоригираната разлика в заплащането на мъжете и жените през 2021 г. е била 12,7 %, като най-голямата разлика се наблюдава в Естония - 20,5 %, а най-малката - в Люксембург - -0,2 %. Според Европейската комисия обаче разликата в заплащането се е увеличила до 13 % през 2023 г.

Още през 2020 г. Европейската комисия обяви стратегия, с която да се опита да преодолее тази разлика до 2025 г. След това през юни 2023 г. Комисията стартира Директивата за прозрачност на заплащането, като за нейното прилагане е предвиден фонд от 6,1 млн. евро. Това улесни служителите да разпознават дискриминацията в заплащането, както и функционираше като насока за работодателите.

Средните годишни нетни заплати са се увеличили леко през годините както за ЕС, така и за еврозоната, но не толкова, колкото можеше да се очаква. Това до голяма степен се дължи на забавянето на производителността, особено след световната финансова криза, дори когато икономическият растеж започна да се възстановява. По-ниската инфлация през по-ранните години на 2010 г. също допринесе за известен застой на заплатите, както и за по-високи равнища на безработица.

Обикновено най-високоплатените сектори в Европа са финанси, застраховане, електроенергия, минно дело, информационни технологии, търговия на дребно и образование. В другия край на спектъра най-нископлатените сектори са административното обслужване, хотелиерството и строителството.

Все пак инфлацията е ключов фактор, който трябва да се вземе предвид, когато се разглежда покупателната способност в различните страни. През последните няколко години в повечето страни от ЕС и ЕИП се наблюдава рязко повишаване на инфлацията. Това се дължеше главно на пандемията и произтичащите от нея ценови шокове, причинени от изоставането във веригата за доставки.

Други геополитически сътресения като войната между Русия и Украйна също допринесоха за тези забавяния в доставките, както и за задълбочаване на енергийната криза. Сега, с конфликта между Израел и Хамас, ситуацията може да се влоши.