Водещите централни банки осъществиха най-голямото разхлабване на паричната политика от 2008 г. насам

През 2025 г. основните централни банки намалиха лихвените проценти с най-бързия темп и мащаб от финансовата криза насам, като разхлабването на паричната политика в развиващите се страни също се ускори, пише Ройтерс.

Девет от централните банки, контролиращи 10-те най-търгувани валути, понижиха основните си лихвени проценти по кредитите през 2025 г. - а именно Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и Английската централна банка, но също така и централните банки на Австралия, Нова Зеландия, Канада, Швеция, Норвегия и Швейцария.

Те постигнаха разхлабване с 850 базисни пункта чрез 32 намаления на лихвите тази година - най-големият брой намаления от 2008 г. насам и най-големият мащаб на разхлабване от 2009 г. насам.

Промяна в тона преди 2026 г.

Това бележи рязък обрат спрямо 2022 г. и 2023 г., когато централните банкери увеличиха лихвите, за да се борят с инфлацията, тъй като цените на енергията скочиха след руската инвазия в Украйна. Япония се оказа изключение тази година, като увеличи лихвите два пъти.

Някои анализатори очакват, че 2026 г. може да донесе коренна промяна, отбелязвайки, че през последните месеци вече се наблюдаваше отчетлива промяна в тона от страна на няколко централни банки от Г-10, особено на Канада и Австралия, което повдигна въпроса за предстоящи увеличения на лихвените проценти.

„Смятаме, че ЕЦБ ще увеличи лихвените проценти следващата година, а Резервната банка на Австралия и Банката на Канада (BOC) ще се доближат до това“, каза Джеймс Роситър, ръководител на отдела за глобална макростратегия в TD Securities.

Междувременно Федералният резерв е изправен пред променящи се напречни течения в динамиката на пазара на труда и инфлацията.

„През 2025 г. наблюдавахме тази динамика на всяка среща на Федералния резерв - или щеше да остане непроменен, или да намали лихвените проценти, никога не обсъждахме увеличения“, каза ръководителят на глобалните макроизследвания на JPMorgan, Луис Оганес.

„Но през 2026 г. това вероятно ще се промени и особено през втората половина на годината ще има малко повече двустранен риск.“

Забавянето на инерцията на облекчаване стана очевидно и в месечните данни. От деветте централни банки, които се срещнаха през декември, само Федералният резерв и Английската централна банка намалиха лихвените проценти, а в Япония ги повишиха.

В развиващите се страни намаленията на лихвените проценти бяха рязки и бързи през декември.

Осем централни банки от извадка на Ройтерс от 18 развиващи се икономики, от които 14 проведоха срещи този месец, осъществиха намаления от 350 базисни пункта - Турция, Русия, Индия, Мексико, Тайланд, Филипините, Полша и Чили.

Този последен тласък доведе годишния брой намаления в развиващите се икономики за 2025 г. до 3085 базисни пункта облекчаване в рамките на 51 действия - значително надминавайки 2160 базисни пункта, постигнати през 2024 г., и най-голямото усилие за облекчаване поне от 2021 г. насам.

Инфлацията под контрол

„Инфлацията беше държана под контрол, много повече отколкото дори на развитите пазари, с много по-проактивен набор от централни банкери“, каза Джулия Пелегрини, управляващ директор на Allianz Global Investors.

В другата посока, развиващите се пазари също отбелязаха 625 базисни пункта увеличения от началото на годината – по-малко от половината от 1450 базисни пункта, постигнати при затягане през 2024 г.

Анализаторите очакват по-нататъшно разхлабване при развиващите се икономики.

„Все още има много развиващи се пазари, които биха могли и би трябвало да започнат цикъла си на съкращаване, в случая с Бразилия, може би Унгария, но някои други могат да удължат цикъла си на съкращаване“, коментира управляващият директор на Manulife Investment Management Елина Теодоракопулу.