Защо историческата интервенция на валутния пазар от САЩ и Япония не успя да спре спада на йената?

Японската йена е заличила около половината от печалбите си от историческата интервенция на валутния пазар от САЩ и Япония преди по-малко от две седмици, тъй като фундаменталните сили, които са тласнали валутата до многодесетгодишни дъна, се оказват все по-устойчиви на краткосрочни мерки, пише CNBC.

Японската валута в момента се търгува на ниво от над 159 йени за долар, след като засили позициите си до 155 йени за долар в дните след интервенцията, като по-рано премина 163 йени за долар.

„Интервенцията уплаши пазарите, но не спря законите на финансите, които казват, че парите текат в посока на максимална възвръщаемост... докато цената на парите в Япония е по-ниска от възвръщаемостта в чужбина, „кери трейд“, ще се утвърди отново“, каза Йеспер Кол, експерт-директор в Monex Group.

В основата на проблема е разликата в възвръщаемостта между Япония и САЩ. Тъй като разходите по заеми в Япония все още са далеч под тези в САЩ и други пазари, това подтиква инвеститорите да вземат евтини заеми в йени и да инвестират в активи с по-висока доходност – „кери трейд“.

Контекстът стана още по-сложен, тъй като по-високата доходност по държавните облигации на САЩ и повишените цени на петрола, които представляват особен проблем за вносителя на енергия Япония, възстановяват някои от макроикономическите сили, благоприятстващи долара.

Той твърди, че интервенцията е успяла да намали спекулативния излишък и да повиши рисковете за търговците, залагащи срещу йената, дори и да не е елиминирала основното предимство в доходността, подкрепящо долара.

„Интервенцията успешно пренареди пазарната психология и демонстрира необичайно силна степен на координация на политиките между САЩ и Япония. Това, което все още не е направила, е да елиминира предимството в доходността, подкрепящо долара“, каза Масахико Лу, старши стратег по фиксиран доход и валута в State Street Global Advisors.

Разликата в доходността остава голямa _ доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ е 4,686% в сравнение с 2,846% po 10-годишните японски държавни облигации, което дава на инвеститорите значителен стимул да държат американски дълг.

„По-добре се разбира като успех в забавянето на спекулациите, но все още не като успех в промяната на фундаментите“, каза Лу.

Това оставя вниманието изцяло върху Японската централна банка, чието следващо заседание по паричната политика е насрочено за септември.

Кол от Monex заяви, че по-големият шок за инвеститорите не е самата интервенция, а нежеланието на ЯЦБ да затегне политиката по-агресивно, което повдига въпроси дали опасенията относно банковата система или огромното бреме на публичния дълг на Япония ограничават политиците.

При липса на по-високи японски лихвени проценти или падаща доходност по американските облигации, инвеститорите все още имат стимул да изпращат пари в чужбина.

Джон Ууд, главен инвестиционен директор за Азия в Lombard Odier, заяви, че последната интервенция вероятно ще има „ограничен времеви ефект“, твърдейки, че Японската централна банка може да се нуждае от поне още две увеличения на лихвените проценти, за да сложи край на слабостта на валутата.

И все пак лихвените проценти може да са само част от обяснението.

Crédit Agricole CIB казва, че по-дълбокият проблем е „асиметрията на инвестиционната сила“ между двете икономики. Масивните инвестиции на САЩ в изкуствен интелект и други проекти продължават да привличат капитал, докато планираният от премиера Санае Такаичи тласък на публично-частните инвестиции все още не се е материализирал напълно. „Това, което е необходимо, за да се коригира слабата йена, не е повишаване на лихвените проценти, а разширяване на инвестициите“, се казва в доклада.

Това предполага, че устойчивото възстановяване на йената в крайна сметка изисква самите японски активи да станат по-привлекателни, насърчавайки вътрешните спестявания да останат у дома, вместо да се стремят към възвръщаемост в чужбина.

Засега интервенцията може да функционира по-малко като механизъм за обръщане на спада на йената, отколкото като предпазна мярка срещу нейното ускоряване.

Лу от State Street заяви, че нивото от 160 йени за долар се е превърнало в „политическа линия в пясъка“, което означава, че още едно бързо преминаване през този праг би могло да привлече служителите обратно на пазара.

„Не бих изключил друга интервенция, особено ако движението стане бързо или хаотично“, каза той. „В крайна сметка обаче интервенцията може да спечели време, но тежката задача ще падне върху нормализирането на ЯЦБ още през септември.“