Алтернативен бюджет с ниски данъци за 2015 г.

За 12-та поредна години Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представя Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци.

"Целта ни е да покажем, че е възможна различна фискална политика, която залага на стабилни публични финанси, реформи и растеж. Алтернативният бюджет за 2015 г. се фокусира върху овладяване на прекомерния дефицит в публичните финанси, децентрализация и развитие на регионите, както и реформа в здравеопазването. Алтернативата залага и средносрочна фискална рамка, която заменя дефицитното харчене с балансиран бюджет до 2017 г.”, коментират експертите от ИПИ.

Отминаващата 2014 г. бе изключително лоша за публичните финанси - политическа нестабилност, спрени реформи, изпуснат бюджет и прекомерен дефицит, отчетливо нарастване на държавния дълг и намален кредитен рейтинг на страната. Всичко това не се дължи на еднократни събития, а на продължаващото пренебрегване на структурните проблеми в публичните финанси и пристрастяване към статуквото и дефицитното харчене. Правителственият бюджет за следващата година, макар и умерено консервативен в приходите, не е достатъчно амбициозен що се касае до структурата на бюджета и разходните политики. Средносрочната рамка на правителството остава безсилна пред дефицита и нарушава националното законодателство и фискални правила. Подобна рамка на практика гарантира пълни десет години на бюджетен дефицит.

Алтернативният бюджет на ИПИ задава такава фискална рамка, която елиминира бюджетния дефицит в средносрочен план, свивайки го наполовина още през следващата година. Основни акценти в предложението на ИПИ са децентрализацията и преотстъпването на част от подоходното облагане на общините, както и разбиване на монопола на държавната здравна каса. В допълнение към това се премахват някои данъци, оптимизират се административните харчове и се ограничават субсидиите от бюджета. В средносрочната рамка е заложена и истинска пенсионна система със засилване ролята на личните пенсионни сметки.

Акценти от Алтернативен бюджет 2015

Данъчни промени и по-конкретно премахване на следните данъци: данък „дивидент” (сега 5%), данък „лихва” (заложен 8 или 10%) и други неефективни данъци (например върху наследствата); намаляване на данъка върху ЕТ до 10% (сега 15%), ограничаване на данъчните преференции и по-конкретно облекченията за земеделци, ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма; постепенно покачване на акциза върху цигарите още от 2015 г. посредством акцизен календар за периода 2015-2018 г. Общият ефект от предложните данъчни промени е неутрален;

Активно управление на публичната собственост – приватизация на закъсали държавни компании (БДЖ, „Български пощи”), преглед на управлението на държавната собственост и отключване на "мъртвия" публичен капитал;

Свиване на текущите разходи (за заплати и текуща издръжка) в публичния сектор с 10% спрямо планираното – засяга всички административни звена, като единствено разходите за образование остават непроменени за сметка на по-сериозни оптимизации в силовите ведомства и съкращаване на структури. Общият ефект от предложените съкращения е 740 млн. лв. по-малко разходи;

Фискална децентрализация – прехвърляне на 1/5 от приходите от подоходния данък към общините. Преотстъпените средства могат да се предвидят само за капиталови разходи (или покриване на стари дългове) на общините, а не за текущи харчове на администрацията;

Здравна реформа – разбиване на монопола на НЗОК и пренасочване на 2 процентни пункта от здравната вноска към избран частен здравен фонд. Една такава стъпка ще даде стимули на работещите да се осигуряват, позволявайки на частната инициатива да предостави много по-добра услуга;

Преосмисляне на регулациите на пазара на труда и реформа в пенсионното дело – премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове; без промяна на максималния осигурителен доход и съответно на максималната пенсия. Преглед на трудовите и осигурителни норми, които пречат на заетостта - приемане на нов Кодекс на труда, който отговаря на съвременните реалности и започването на пенсионна реформа, която засилва ролята на личните спестовни сметки.

Предложените промени следват логиката на изчистване на данъчните закони от преференции и неефективни данъци, оптимизиране на разходите на администрацията, свиване на субсидиите и приватизация на закъсали държавни предприятия, разбиване на монопола на НЗОК и засилване на капиталовия стълб на пенсионната система, както и облекчаване на трудовите норми. Предвиждат се и реални средства за развитие на регионите чрез прехвърляне на данъчни правомощия от централната власт към общините и увеличаване на стимулите на местните власти за създаване на по-добра среда за бизнес и заетост.

„Алтернативният бюджет на ИПИ за 2015 осигурява устойчиви публични финанси и чертае пътя към балансиран бюджет в средносрочен план. Това е един реформаторски бюджет, който залага на структурни промени, по-добри възможности за икономически растеж и повече избор на данъкоплатците в осигурителните системи”, посочват от Института за пазарна икономика.

Повече подробности можете да прочетете ТУК.