Бавим плащането на дългове повече от страните в криза

Културата на плащане в европейските държави се подобрява – това показват данните от ежегодното проучване на колекторската компания EOS Груп за 2015 г. „Навици за плащане в Европа“.* Положителната тенденция е налице и в България, макар все още страната да е в дъното на класацията по редовни плащания – средно 74% (70% през 2014 г.) от фактурите се плащат в договорените срокове при 78% за Европа (спрямо 75% година по-рано).

С 28% забавени и отписани плащания общо за 2015 г. (при 33% през 2014 г.), българските бизнес клиенти са по-недисциплинирани дори от тези в Гърция и Русия, където сме свидетели на сериозни икономически кризи.

Гражданите, от своя страна, бавят или оставят неплатени общо 22% от фактурите си, докато през миналата година този дял е бил 26%.

Подобрението в целия регион на Източна Европа, е по-забележимо при бизнес клиентите – забавените и отписани плащания при тях намаляват от 29% на 26%, докато при гражданите спадът е от 25% на 23%.

Данните за цяла Европа показват сходни тенденции – спад на забавените и отписани вземания при бизнес клиентите от 27% на 23% и от 22% на 20%, съответно за гражданите.

Срокът за бавене на плащанията в България тази година не отбелязва промяна и остава 33 дни спрямо 36 дни средно за Източна Европа и 34 дни за цяла Европа.

Сроковете на забавяне на фактурите след падеж от своя страна отбелязват подобрение – при средно 29 дни забавяне през 2014 г., сега този период средно е 22 дни след падежа, което означава съкращаване на периода на просрочие за бизнес клиенти и граждани средно с около една седмица.

За сравнение, периодът на забавяне след падежа в Източна Европа и Европа е идентичен и също намалява – от 27 дни през 2014 г. до 21 дни през текущата.

Данните по сектори показват най-голямо подобрение в сферата на търговията – 23% просрочени и отписани вземания при 37% година по- рано.

Единствено секторът на промишлеността отчита влошаване – от 24% на 26% забавени и несъбрани вземания.

Доставчиците на услуги отчитат спад от 30% до 28% по този показател. При периода на просрочие търговията отново е първенец със скъсяване с една трета на срока на забава – от 33 на 22 дни.

Основната причина за забавяне на плащания в България от страна на бизнес клиенти остава временната липса на ликвидни средства (51%), следвана от междуфирмената задлъжнялост. Ситуацията в Източна Европа, а и в Европа като цяло е сходна – като двата фактора са основни причини за забавяне на плащане от бизнес клиенти, с тази разлика, че в България „просрочените вземания от собствени клиенти“ е посочвана значително по-често (в 44% от случаите при 35% в Източна Европа и 32% средно за цяла Европа).

Какви са негативните последствия за бизнеса от забавянето на плащания? Специалистите от EOS открояват 5 основни проблема:

1. Липса на ликвидност (40%)

2. Намалени печалби (38%)

3. По-високи разходи за лихви (23%)

4. Възпрепятстване за създаване на нови работни места (22%)

5. Намаляването на инвестициите на компаниите (21%)

При това, тези негативи са по-често срещани у нас в сравнение със средните нива в Европа, подчертават от българския офис на ЕOS Груп

„Компаниите, които се справят по-добре със събирането на дълговете си са тези, които управляват процеса и вземат превантивни мерки като предварително проучване на клиентите и на тяхната платежоспособност, изрядна документация по сделките.”, коментира Райна Миткова, управител на ЕОС България.

Тя посочва като важен фактор в подобряването на събираемостта и навременното включване в процеса на външни специалисти по събиране на вземания.

 „Българският бизнес е все по-активен и по този показател доближаваме Германия, която е първенец по финансова дисциплина“, твърди Райна Миткова.

 В същото време наполовина намаляват компаниите, които нямат стандартизиран процес по управление на вземания от своите бизнес клиенти - от 6% през 2014 г. на 3% през настоящата. „Смятаме, че това е правилният подход, чрез който може да се ограничи междуфирмената задлъжнялост, която е сред основните причини за трупане на дългове в бизнес сегмента“, допълва още Миткова.

Водещи причини за забавяне на плащания по дългове при българските граждани са безработицата (32%) и временната липса на парични средства (29%), отчита още изследването.

Спрямо 2014 г. се увеличава процентът на просрочие поради разсеяност (от 12% на 19%) и наполовина намалява този за умишлено неплащане и измама (от 31% на 15%).

Безработицата е водеща причина за неплащане в цяла Европа (49%), като на второ място на изток се нарежда свързадлъжнялостта на гражданите (30%), а на запад – неплащането поради разсеяност (37%).

________________________________________

*Изследването на EOS Group „Навици за плащане в Европа“ е проведено през пролетта на 2015 г. сред 2 800 компании в тринадесет европейски държави: Австрия, Белгия, България, Великобритания, Гърция, Германия, Испания, Полша, Румъния, Русия, Словакия, Украйна и Франция.

Анкетираните компании са разделени според вида на клиентите си – граждани/крайни потребители (В2С) и бизнес клиенти (В2В). Проучването се провежда за осма поредна година по поръчка на EOS Group, съвместно с института за пазарни проучвания TNS Infratest (www.tnsglobal.com) – компания за маркетингови проучвания с присъствие в над 80 държави, част от консултантска група Kantar. При обработването на резултатите българските компании са разделени по сектори: търговия, промишленост, услуги. Пълните резултати от проучването можете да прочетете тук