Ликвидността – главната заплаха за финансовата система

Ако завържете разговор с банкери или мениджъри на хедж фондове може би ще се изненадате, че най-актуалната тема за тях не е кризата в Гърция, нито забавянето на икономиките на САЩ и Китай, нито дори и предстоящият референдум във Великобритания за излизане от ЕС. Липсата на ликвидност на пазарите – ето какво наистина безпокои сега представителите на финансовия сектор.

Ветераните играчи на борсите констатират, че никога не са се сблъсквали с такава ситуация досега. Регулациите за банките вследствие на кризата и въвеждането на редица ограничения за тях доведоха до там, че те престанаха да играят активна роля в някои сегменти на финансовите пазари. В частност банките не желаят да бъдат повече маркетмейкъри на дълговия и валутния пазар. В резултат на това ликвидността на тези пазари се изпари и стана сложно да се извършват сложни операции без притеснения, че това ще доведе до съществени изменения на цените.

 The Wall Street Journal посочва любопитни факти в тази връзка: пазарът на корпоративни облигации в САЩ от началото на кризата досега е нараснал почти два пъти, до  $4,5 трлн, но банките държат облигации общо за $50 млрд. За сравнение, преди кризата този показател е бил $300 млрд.

И още примери. Една от най-големите европейски банки съкрати от 2010 г. насам търговските си операции с държавни облигации с цели 75%, а при сделките с корпоративни ценни книжа котира едва 900, при 5000 преди кризата.

Банкерите казват, че и най-големият пазар в света – този на  съкровищните бонове едва ли ще остане незасегнат от тази ситуация. Обемите на търговия при него са се съкратили вече с 10%. Нещо повече, според изследване на Deutsche Bank делът на облигации, които се държат от първичните дилъри, е спаднал от 15% до 4%.

Всичко това води до очевидния извод, че без активното участие на банките в търговските операции, нивото на ликвидност на пазарите се свива, което пък от своя страна формира условия за значителен ръст на ценова волатилност и други „лоши" неща. С други думи, налице е повече от реална опасност за бъдещ взривен ръст на волатилността на пазарите и непредсказуеми последствия за световната финансова система.

Предпоставки за това бяха наблюдавани съвсем наскоро, когато ЕЦБ започна щурма си на дълговите пазари. Едно от последствията бе, че държавните облигации на Германия се обезценяваха седем дни поред и този период бе отбелязан като най-лошият в историята им за последните 15 години.

Подобни сривове бяха регистрирани на японския и американския дългови пазари през 2013 и 2014 г.

Много инвеститори се опасяват, че турбулентността на дълговите пазари в края на април и началото на май може да е генерална репетиция преди истинското сътресение.

Тревога бият и централните банки и едно от най-очевидните доказателства е решението на ЕЦБ да увеличи обема на изкупуването на активи през април и май. Очевидно е, че този ход бе предприет с цел да се потисне ценова волатилност на дълговия пазар в Европа.

Днес все повече участници на пазара допускат, че в случай на някакво голямо сътресение на пазарите, ще се наложи именно централните банки да влязат в ролята на маркетмейкъри.