Финансовото министерство с нова прогноза за българската икономика

Министерството на финансите (МФ) ревизира прогнозите си за ръста на българската икономика през 2015 г.  Очакванията са БВП да нарасне с 1,4% през настоящата година при първоначални 0,8%. Това е записано в предложенията за актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза за периода 2016-2018,  публикувани за обсъждане на сайта на финансовото ведомство.

За периода 2016-2017 г. очакванията на министерството са икономическият растеж плавно да се ускори до 2,3 % с основен принос от страна на частното потребление и инвестициите. Очаква се те да бъдат повлияни от подобряване на бизнес климата в страната и повишаване на кредитната активност. Благоприятното развитие на външната среда ще се отрази в нарастване на износа на стоки и услуги, който заедно с повишението на вътрешното търсене, ще доведе до ускоряване на растежа на вноса. Това ще се отрази в слабо нарастване на отрицателния принос на нетния износ до 0,7 пр.п.

За 2018 г. се прогнозира забавяне на растежа на БВП в резултат на неблагоприятните демографски тенденции в страната. Темпът на нарастване на заетостта ще се стабилизира. Очаква се по-слабото развитие на пазара на труда да се отрази и в по-нисък растеж на частното потребление в сравнение с 2017 г.

Положителното развитие на частното потребление ще се запази и растежът ще се ускори до 2,4 % през 2015 г. при ръст от 2 % през 2014 г. Предвижда се и стабилизиране на частните инвестиции. Допусканията са, че спадът в цените на жилищата вече е преодолян и в прогнозния период се очаква тяхното покачване да стимулира инвестициите в този сектор.

Пазар на труда

Започналото възстановяване на пазара на труда през 2014 г. се очаква да се запази и през 2015 година. Подобни очаквания намират потвърждение в краткосрочната бизнес статистика за нагласите на предприемачите относно наемането на персонал, които през първите три месеца на годината се повишават във всички наблюдавани сектори на икономиката. Наред с това, през януари се подобряват и очакванията на потребителите за безработицата през следващите 12 месеца. Текущите данни за регистрираната безработица през януари и февруари също потвърждават запазването на низходящия тренд в динамиката на безработните на годишна база.

През 2015 г. средният брой на заетите се очаква да се повиши с 0,3 % спрямо 2014 г., подкрепен както от отчетените положителни тенденции през 2014 г. и началото на 2015 г., така и от очакванията за по-нататъшно възстановяване на търсенето на труд в частния сектор на икономиката. Предвиденото ограничаване на разходите за персонал в публичния сектор се очаква да окаже задържащо влияние върху растежа на заетостта в услугите, докато предвижданията за подобряване на външното търсене са в подкрепа на вече започналото възстановяване на заетостта в промишлеността. Средногодишното ниво на безработица през 2015 г. се очаква да се понижи с 0,6 пр.п. спрямо 2014 г. и да достигне 10,8 %7.

С постепенното ускоряване на растежа на вътрешното търсене и засилване на положителното влияние на външната среда върху икономическата активност в страната през 2016 и 2017 г. растежът на заетостта се очаква да се ускори, съответно до 0,5 % и 0,9 %, преди да се забави до 0,5 % през 2018 г. под влияние на неблагоприятните демографски развития в страната. Равнището на безработица следва тенденция на намаление и достига 9 % в края на прогнозния хоризонт

През 2015 г. растежът на компенсациите на един нает слабо ще се ускори и ще остане близък до отчетения темп на нарастване през 2014 година. По-високото търсене на труд в част от дейностите на услугите ще окаже ограничаващ ефект върху динамиката на доходите в тях. Подобен ефект би могъл да се очаква и по линия на планираната консолидация на средствата за работна заплата в бюджетния сектор. Темпът на растеж на компенсациите на един нает в индустрията ще надхвърли средното за икономиката ниво, което ще е свързано с по-високото външно търсене и възходящата динамика на добавената стойност в сектора.

Разгледано общо за икономиката, по-съществено нарастване на доходите от труд би могло да има в периода 2016-2018 г. в съответствие с очакванията за повишаване на икономическата активност в страната. Развитието на доходите ще се обуславя както от ускорения темп на реален растеж на производителността на труда, така и от растежа на цените в страната. По този начин делът на компенсациите на наетите в брутната добавената стойност ще се характеризира с плавно повишение, а нарастването на разходите за труд на единица продукция ще остане ограничено и няма да оказва негативен ефект върху конкурентите позиции на икономиката. (продължава на следващата страница)

Инфлация

Отрицателната инфлация се очаква да продължи да се забавя през следващите месеци на 2015 г., като към декември потребителските цени ще отчетат положително изменение от 0,8 % в сравнение с края на 2014 г. Въпреки това, средногодишната инфлация ще остане отрицателна (-0,6%), поради отчетеното ускорение на отрицателните стойности в края на 2014 г. и началото на настоящата година.

Очакваното забавяне на дефлационните процеси и обръщането на тенденцията през последното тримесечие на годината ще се дължи на по-високите международни цени, преизчислени в евро (лева), в резултат от значителното обезценяване на еврото спрямо щатския долар, което ще компенсира очакваното намаление на цените на основните групи стоки в доларово изражение. Единственото изключение от това развитие ще бъде при цените на суровия нефт. Средната цена за сорт „Брент“ през 2015 г. се очаква да бъде 61,5 щ.д./барел, което е спад от 37,8 % в доларово изражение в сравнение с 2014 г. или 25,6 % в евро (лева). В тази връзка, цените на автомобилните горива ще останат по-ниски през годината, но понижението им ще се забави значително и ще достигне -4,1 % през декември 2015 г.(от -14,7 % през декември 2014 г.). Цените на хранителните продукти ще отчетат нарастване от 2,1 % в края на годината в резултат от по-високите международни цени, преизчислени в евро. Изменението в цените на нехранителните стоки ще остане отрицателно, но се очаква да се забави до -0,2 % по линия на обезценката на еврото и по-високите цени от внос на някои дълготрайни потребителски стоки. Влиянието на еднократните ефекти за поевтиняването на услугите ще се изчерпи през второто полугодие и те ще отчетат положително изменение от 1,2 % в края на годината, подкрепено също и от засилване на вътрешното търсене.

Съпоставка на макроикономическата прогноза на МФ с тази на ЕК

В актуализацията на средносрочната си прогноза Министерство на финансите прави сравнение със зимната макроикономическа прогноза на ЕК, публикувана на 6 февруари. Поради по-ранния период на публикуване на прогнозата на ЕК при нейното изготвяне не са включени отчетните данни за БВП и платежния баланс за 2014 г., посочват от финансовото министерство.

В сравнение със своята есенна прогноза, ЕК завиши оценката си за икономическия растеж на България от 1,2 на 1,4% за 2014 г., от 0,6 на 0,8% за 2015 г. и запази същата прогноза за реален растеж на БВП от 1% през 2016 г.

И в двете прогнози се очаква забавяне на растежа на българската икономика през 2015 г., но структурата на растежа е различна. ЕК предвижда забавяне на вътрешното търсене поради по-слабо представяне както на частния, така и на публичния сектор. В прогнозата на МФ по-слабо нарастване имат публичното потребление и инвестициите, докато по линия на частния сектор се очаква ускоряване на растежа. И двете институции очакват подобряването на външната среда да се отрази в нарастване на износа, но слабият растеж на вътрешното търсене в прогнозата на ЕК се отразява в по-нисък растеж на вноса и съответно положителен принос на нетния износ. Поради по-високия растеж на вътрешното търсене в прогнозата на МФ, нарастването на вноса изпреварва това на износа и нетният принос за растежа на БВП е отрицателен.

През 2016 г. се очаква ускоряване на растежа на българската икономика, но от ЕК са по-консервативни относно развитието на частния сектор. Основната разлика в двете прогнози се дължи на очакванията за развитието на инвестиционната активност в страната, докато по-ниският растеж на частното потребление в прогнозата на ЕК се дължи до голяма степен на различните допускания за 2015 г.

Очакванията на МФ за средногодишната инфлация и посоката й на изменение през 2015 и 2016 г. като цяло са сходни с тези от зимната прогноза на ЕК. По-съществена разлика има при прогнозата за 2016 г. в размер на 0,8 пр.п., която от една страна може да бъде обяснена с по-консервативните очаквания на ЕК за развитието на вътрешното търсене в страната, а от друга - с разликата във външните допускания. Предвид динамичната външна среда и по-големия обхват на отчетните данни към момента на изготвяне на допусканията, МФ залага по-висока цена на петрола в доларово изражение през 2016 г., както и по-голяма обезценка на общата европейска валута спрямо щатския долар, което се отразява и в по-висока инфлация през следващата година.

Очакванията на МФ за развитието на пазара на труда през 2015 и 2016 г. като цяло съответстват на очакванията в прогнозата на ЕК. Отчетените данни за 2014 г., които са взети предвид в прогнозата на МФ, са по-благоприятни от очакваните в прогнозата на ЕК и това, заедно с очакваното подобрение във вътрешното търсене от страна на частния сектор, се отразява в малко по-високо нарастване на заетите през 2015 и 2016 г. в прогнозата на МФ в сравнение с тази на ЕК. В нивата на безработица се наблюдават несъществени различия между двете прогнози, в рамките на 0,1–0,2 пр.п. по-ниски стойности в прогнозата на МФ.

Всичките предложенияза актуализиране на средносрочната бюджетна прогноза можете да прочетете ТУК.