НСИ: Близо 22% от българите живеят под линията на бедност

През 2014 г. линията на бедност общо за страната e 323,75 лв. средно месечно на лице от домакинство. При този размер на линията под прага на бедност са били 1,578 млн.. лица, или 21,8% от населението на страната. Това показват данни от ежегодно провежданото наблюдение „Статистика на доходите и условията на живот” на Националния статистически институт (НСИ).

В сравнение с предходната година размерът на линията на бедност се увеличава с 13,2%, а относителният дял на бедното население нараства с 0,8 процентни пункта.

Системата за социална защита има съществено значение за редуциране на бедността. Данните за 2014 г. показват, че ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 21,8 до 27,3%, или с 5,5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 46,2%, или с 24,4 процентни пункта.

Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните за преобладаващата част от населението, е тяхната икономическа активност и участието им на пазара на труда. За целия период на наблюдение относителният дял на бедните е най-висок сред безработните лица (50,2% за 2014 г.), като рискът от бедност при безработните мъже е с 5,9 процентни пункта по-висок в сравнение с безработните жени.

През 2014 г. делът на бедните сред заетите лица нараства спрямо предходната година с 2,1 процентни пункта до 9,3%, като при работещите на непълно работно време рискът за изпадане в бедност е около три пъти по-висок от този при работещите на пълно работно време. Същевременно рискът от бедност сред работещите жени е с 1,1 процентни пункта по-нисък от този при мъжете.

Образователното равнище, което до голяма степен определя достъпа до по-добро кариерно развитие и по-добре платена работа, оказва съществено влияние върху риска от бедност при заетите лица. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование – 63,5%. С нарастване на образователното равнище относителният дял на бедните сред работещите намалява около 2 пъти за лицата с основно образование и над 7 пъти за лицата със средно образование. Делът на работещите бедни с висше образование е едва 1,5%.

Оценките на бедността в зависимост от типа на домакинството показват, че бедността е концентрирана сред възрастните едночленни домакинства, самотните родители с деца, както и домакинства с три и повече деца.

През 2014 г. рискът от бедност в сравнение с 2013 г. нараства с 10,8 процентни пункта при домакинствата с три и повече деца и с 11,3 процентни пункта при домакинствата от един родител със зависими деца. Относителният дял на бедните е най-нисък в домакинства с трима или повече възрастни (12%) и в домакинства с двама възрастни под 65 години (13,2%). Сред едночленните домакинства рискът от бедност при жените е с 13,8 процентни пункта по-висок в сравнение с едночленно домакинство - мъж. Ако в домакинството живее едно лице над 65 години, рискът от бедност е с 20,8 процентни пункта по-висок от домакинство, в което живее едно лице под 65 години.

През 2014 г. 31,7% от децата на възраст 0 - 17 години в България са изложени на риск от бедност, или с 3,3 процентни пункта повече спрямо 2013 година. Социалните трансфери към домакинствата намаляват риска от бедност сред децата с 14,1 процентни пункта.

Достигнатата образователна степен и професията на родителите са важен фактор за бъдещото развитие на децата, се посочва в анализа на НСИ. По-високото образователно равнище дава възможност за по-широк достъп до пазара на труда и съответно до по-високо заплащане. През 2014 г. всяко седмо от десет деца (72%), чиито родители са с начално или без образование, живее в бедност.

Само 3,2% от децата на лица с висше образование живеят в риск от бедност, или приблизително 23 пъти по-малко от децата, живеещи в домакинства с начално или без образование на родителите. Рискът от бедност при децата в домакинства с родители със средно образование е четири пъти по-висок от този при децата с родители с висше образование.

Оценка на бедността в регионален аспект

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2014 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Кърджали и Пазарджик - съответно 175 и 194 лв., а най-високата - в област София (столица) (493 лв.), следвана от област Перник (398 лв.).

Най-висок е относителният дял на бедните в областите Пазарджик - 33%, Сливен – 30,8%, и Ямбол – 28,8%. Най-нисък е относителният дял на бедните в областите Габрово – 8,5%, Плевен – 11,8% и Кюстендил - 14%.

Линията на бедност за 2014 г. намалява спрямо 2013 г. само в областите Монтана - с 13%, Кърджали - със 7,5%, и Русе - с 1,9%. Основните причини за по-ниския размер на линията на бедност се дължат на следните фактори:

• Намаляване на броя на заетите лица, наблюдавани през 2014 спрямо 2013 г., и увеличаване на безработните лица.
• Намаляване на броя на заетите и пенсионерите и увеличаване на броя на безработните и други неактивни лица в наблюдаваната съвкупност (за област Монтана).
• Намаляване на средния размер на дохода от труд.

Линията на бедност за 2014 г. се увеличава спрямо 2013 г. с повече от 20% в областите Ямбол (с 38,9%), Шумен (с 34,6%), Хасково (с 33,1%), Плевен (с 25,9%), Габрово (с 24%) и Стара Загора (с 23,4%). Водещите причини за увеличението са:

• Увеличаване на относителния дял на заетите лица в наблюдаваната съвкупност (за областите Ямбол, Стара Загора и Габрово).
• Намаляване на броя на безработните (в областите Габрово, Плевен, Стара Загора и Ямбол).
• Увеличаване на средния размер на доходите от пенсии и труд.

Област Габрово е с най-нисък относителен дял на бедност за мъжете – 9,2%, а с най-високо равнище е област Пазарджик – 32,6%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност – 8,1%, при 33,4% за област Пазарджик.

В областите Стара Загора, Кюстендил, Перник, Варна и Сливен относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете.

В седем области - Добрич, Смолян, Монтана, София, Разград, Габрово и Благоевград, относителният дял на бедните мъже е по-голям от този при жените.