Прогноза за икономиката на България до 2019 г.

Министерство на финансите изготви средносрочната бюджетна прогноза за периода 2017-2019 г.

В документа е записано, че в периода 2017-2019 г. икономическият растеж плавно ще се ускори до 2,7%, като основен принос за него ще имат частното потребление и инвестициите. Износът на стоки и услуги също ще нараства и заедно с повишението на вътрешното търсене ще доведат до ускоряване на растежа на вноса. Така положителният принос на нетния износ постепенно ще се понижи до 0,1 пр.п. в края на прогнозния период.

Запазват се целите за дефицита за 2017 и 2018 г., съответно на 1,4% и 1,0% от БВП, заложени в последната средносрочна бюджетна прогноза. Същата по размер консолидационна стъпка (около 0,5% от БВП) е предвидена и за 2019 г., когато се очаква дефицитът по КФП да е на ниво от 0,5% от БВП.

Следването на политиката за постепенна консолидация е предпоставка за свеждането до минимум на потенциалното негативно въздействие на фискалната политика върху икономическия растеж, се посочва в Средносрочната бюджетна прогноза.

Целта на провежданата данъчна политика е повишаване на бюджетните приходи и намаляване на дела на сенчестата икономика, като мерките ще бъдат насочени към борба с данъчните измами и укриването на данъци, както и за намаляването на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Следва се политика на запазване ниските нива на данъчно облагане при преките данъци и прехвърляне на данъчната тежест от преките към косвените данъци. Постигането на целта за изпълнение на бюджетните приходи е свързана с поддържане на устойчиво ниво на приходите при запазване на тежестта на данъчното облагане и очакван положителен ефект от засилените действия при администриране на приходите.

Запазват се съотношенията на осигурителните вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване, като за 2017 и 2018 г. се повишава размерът на осигурителната вноска за фонд „Пенсии” на ДОО с по един процентен пункт. Целта е да се намали недостигът от средства по бюджета на ДОО и субсидирането му от държавния бюджет.

Повишаването на ефективността на публичните разходи в отделните сектори продължава да бъде сред приоритетите на правителството, като мерките не се ограничават само до реализирането на програми за структурни реформи, а се фокусират и върху характера и насочеността на разходите в съответния сектор с цел засилване на техния принос за повишаване на икономическия растеж.

Сред основните разходни приоритети е секторът на отбраната, като в СБП приоритетно са планирани средства за модернизация и повишаване на отбранителните способности на въоръжените сили – за осигуряване на летателната годност на самолети МиГ-29, за придобиване на нов тип боен самолет и на многофункционални модулни патрулни кораби.

Приоритетите в областта на здравеопазването ще бъдат насочени към подобряване на ефективността и удовлетвореността на гражданите от функционирането на сектора. През тригодишния период се предвижда да продължи развитието на спешната медицинска помощ, с цел осигуряване на по-добро качество, достатъчност и своевременност.

Приоритетите в областта на средното образование през периода 2017-2019 г. ще бъдат насочени към постигане на по-висока прозрачност и ефективност на изразходването на публични средства чрез финансиране на продукта на образователната система, оптимизация на структурите в системата на училищната мрежа и по-пълно обхващане на учениците в системата. Националното финансиране на образованието ще продължи да се допълва и със средства от фондовете на ЕС. Те са насочени главно към квалификация на учителите, практическо обучение и стажове за учениците.

Пенсионната политика предвижда от 2017 г. вместо осъвременяване на пенсиите, от 1 юли да се извършва преизчисляване на всички пенсии за трудова дейност с по-голяма тежест на една година осигурителен стаж, като увеличението ще бъде с процент равен или по-голям от процента, определен по чл. 100 на КСО.

Предвидено е увеличаване на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2017 г. на 460 лв. и запазване на този размер за 2018 г. и 2019 г.

Политиките по отношение на общините са насочени към разширяване на възможностите за тяхното устойчиво и балансирано развитие. В процес на съвместни анализи са направленията за подобряване ефективността на местните власти и създаване на условия за подобряване на качеството и обхвата на дейностите на местно равнище. Сред приоритетите е и усъвършенстването на механизмите за разпределение на изравнителната субсидия и на целевата субсидия за капиталови разходи.

Продължава диалогът с представителите на местната власт както по отношение усвояването на европейските средства, така и по всички актуални въпроси, касаещи местните общности. Ще се инициират механизми за оценка на финансовото състояние на общините, за да се подобри ефикасността и устойчивостта на местните финанси.

И през следващия тригодишен период приоритет за страната ни остава успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми на ЕС. Оперативните програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие и Кохезионния фонд, са насочени към изграждане на балансирана и устойчива транспортна система чрез развитие и модернизация на ключовата транспортна инфраструктура за връзки от национално, трансгранично и европейско значение и към развитие на екологичната инфраструктура и подобряване, опазване и възстановяване на природната среда и биоразнообразието, обхващат проекти с голям мащаб, от национално значение, реализируеми поетапно във времето.

Програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица са насочени към насърчаване на заетостта на населението и подпомагане на най-нуждаещите се. От тези европейски фондове се финансират и програми, насочени към подобряване на качеството на услугите в образованието и обучението, подпомагане въвеждането на иновационни образователни технологии и методи в учебния процес чрез ефективно използване на съвременни информационни и комуникационни технологии, както към модернизиране на публичната администрацията и намаляване на бюрокрацията чрез улесняване на процедурите и опростяване на регулаторните режими.

Приоритетите в областта на селскостопанската политика са насочени към осигуряване на стабилна пазарна среда, подкрепа на доходите на земеделските стопани и развитие на селските райони.

Политиката на правителството за управление на държавния дълг за следващия тригодишен период, в съответствие с основните цели и правила на фискалната политика и управлението на публичните финанси, ще бъде насочена към осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение като пряко следствие от нуждите за покриване на падежиращия се дълг, бюджетните дефицити и гарантиране стабилността на фискалния резерв.

Повече подробности можете да намерите ТУК.