Фотосюжет: Джесика Ланг зад камерата

Какво се случва, когато вместо пред камерата човек застава зад нея? Възможните отговори можете да видите и дори да чуете от една от живите легенди на световното кино Джесика Ланг. 

Прочутата кино и театрална актриса, носителка на две награди “Оскар”, в продължение на почти две десетилетия гради кариера и като художествен фотограф. Първата по рода си нейна изложба гостува в България от 4 юли до 29 септември тази година в Националната галерия в София на пл. „Княз Александър I“ №1. Разговор със самата Джесика Ланг и един от водещите фотогалеристи в света, куратор и утвърден търговец на изкуство Хауърд Грийнбърг е специалното събитие, с което официално ще бъде открита изложбата на 4 юли.  

Тя е част от платформата “Майстори на фотографията” и включва близо 120 черно-бели снимки, разкриващи интересите на Джесика Ланг, уловени от обектива на фотокамерата. Това са много лични, почти интимни произведения, създадени по време на пътувания по света.

Ланг е привлечена от изразните средства на фотографията, като първоначално документира своите близки. В книгата си “50 фотографии” тя пише: „Спомням си как разглеждах кутии със снимки като дете и бях много впечатлена от тях, от тази способност върху лента да се улови мимолетен момент като запис на времето и пространството“.

През 1967 Ланг печели стипендия да учи фотография в Университета на Минесота, от която се отказва, за да се занимава с актьорско майсторство. По време на пребиваването си в Париж през 1970-те се сприятелява с бележитите фотографи Робърт Франк и Дани Лайън, които й помагат да развие, усъвършенства и фокусира погледа си. Тя преоткрива тази си страст едва в началото на 1990-те, когато получава като подарък фотоапарат Leica. Оттогава и до днес не спира да снима.

Макар първоначално привлечена от фотографията просто като от начин да документира живота и израстването на децата си, Ланг продължава да снима, използвайки това изкуство като антидот за нестихващите емоции в Холивуд. “Това е начин на работа, който е противоположен на актьорската игра. Фотографията не зависи от взаимодействието, тя може да бъде самостоятелна и лична", казва тя. Но не може да избяга напълно от влиянието на кинематографията. От Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия очарованието на нейните снимки идва именно от усещането за кино в тях – атмосферата, драматичното осветление и блестящо уловените моменти, които сякаш разказват истории. Ланг обозначава мястото само като заглавие и не датира снимките си, което още повече акцентира върху тяхното безвремие.

През 2007 г. Мери Елън Марк, един от най-великите документални фотографи на всички времена, представя за първи път пред света визуалната работа на Ланг в статия за сп. Aperture: “Позицията на Джесика като фотограф е определено тази на анонимен наблюдател. Намирам това за много интересно, защото като актриса тя трябва постоянно да ангажира и колегите, и публиката си. Като фотограф е избрала противоположната гледна точка”. А според Дебора Клочко, директор на Музея за фотографски изкуства в Сан Диего “Талантливата Джесика Ланг се чувства еднакво добре и от двете страни на камерата – и като актриса, и като фотограф със собствени заслуги. Нейните фотографии са мощни и изразителни, позволяващи на зрителя да се докосне до част от живота, която малцина успяват да видят истински. Изображенията притежават силен кинематографичен усет, който често се движи по ръба на мрака”.

Вижте част от фотографското майсторство на Джесика Ланг в нашата виртуална галерия. Кадрите са предоставени от Фондация „МУСИЗ“ и Националната галерия.