Германия поиска бюджетни права над Гърция, Атина каза „не”

Германия настоява да бъде назначен от ЕС „бюджетен комисар” в Гърция с правомощията да влияе на бюджетната политика на правителството.

Искането на Берлин ще се отнася и до Ирландия, и до всяка друга страна, получила спасителна помощ, която не успява да изпълни заложените цели.

Според европейски източници Ирландия се справя с изпълнението на програмата с реформи, но Берлин иска да избегне повторение на гръцката ситуация, където властите не успяват да изпълнят своите обещания, коментират световните медии

Гърция засега устоява на натиска от Германия. „Всеки, който изправя нацията пред дилемата за икономическа помощ или национално достойнство, забравя за някои много важни уроци на историята”, заяви гръцкият министър на финансите Евангелос Венизелос.

Според гръцкия министър, в Гърция Европейският съюз вече има достатъчно механизми за наблюдение и предпазване в замяна на отпусканата финансова помощ.

Германия иска да наложи на Атина подобен комисар като условие за получаване на плащания по втората спасителна програма от 130 млрд. евро.

Междувременно министърът на финансите на Германия Волфганг Шойбле направи неочаквано тежка оценка на ситуацията в Гърция и предупреди, че еврозоната може да откаже да предостави нова програма за финансова помощ за Атина. Това на практика ще означава, че Гърция ще бъде принудена да обяви невъзможност да изпълнява своите плащания.

Шойбле настоява Атина да убеди Европа, че е в състояние да проведе реформи на икономиката си и на структурата на държавната власт.

„Ако Гърция не реализира необходимите мерки, а само ще ги декларира, то никакви суми няма да могат да решат проблема”, заяви германският финансов министър.

В края на миналата седмица международните кредитори поискаха от Атина да изпълни допълнителни рестриктивни мерки в замяна на деблокирането на помощ в размер на 130 млрд. евро, чийто принцип беше договорен от еврозоната в края на октомври.

„Десетте заповеди”, както ги нарича гръцката преса, предвиждат допълнително съкращаване на пенсиите, повишаване на данъците върху недвижимото имущество и мерки за либерализиране на трудовия пазар, които може да доведат до намаляване на заплатите в частния сектор и премахване на институции и работни места в обществения сектор.

Международните кредитори искат също така рекапитализацията на гръцките банки, които участват в операцията по опрощаване на част от гръцкия дълг, да бъде направена чрез преференциални акции без право на глас.

По този начин Гърция трябва да спести допълнително 2,2 млрд. евро през 2012 г., за да компенсира бюджетното несъответствие с целите за предходната година.