ЕК смекчава мониторинговия механизъм за България

ЕК смекчава мониторинговия механизъм за България

ЕК смекчава мониторинговия механизъм за България

Европейската комисия отчита редица слабости в съдебната реформа, антикорупционните действия и борбата с организираната престъпност у нас, но планира смекчаване на мониторинговия механизъм за България, съобщи БНР. Това предвижда проекта на обзорния 5-годишен доклад, който ще бъде представен утре в Брюксел.

В него е записано, че страната ни има нужда от време, за да изпълни оставащите препоръки – общо 17 на брой, и че следващия доклад ще бъде чак в края на 2013 г. По този начин Еврокомисията за първи път ни „разделя" от Румъния, която ще бъде подложена на допълнителна оценка още в края на тази година – заради опасения, че излага на риск демократичните принципи, разделението на властите и върховенството на закона.

Предварителния доклад за България не съдържа конкретни имена. В него обаче са ясно разпознаваеми случаите с уволнението на съдия Мирослава Тодорова, с Красьо Черния, с "крайно нуждаещите" се магистрати с морски имоти – както и някои назначени при спорни обстоятелства членове на висшия съдебен съвет, и избягалите от правосъдието братя Галеви.

За съдебната система е отбелязано, че от 2007 г. са постигнати резултати в прилагането на нова правна и институционална рамка, че вече се извършват независими проверки в съд и прокуратура, че съдебната практика е започнала да се подобрява – но и че тези усилия все още не са довели до значителни подобрения на отчетността и ефективността на съдебната система.

Правните процедури често са прекалено продължителни, дисциплинарната практика показва непоследователност, назначенията и повишенията в длъжност още не са прозрачни и подчинени на обективни и основани на заслугите критерии“, пише Европейската комисия. Според нея остават въпроси около независимостта на съдебната система, а част от нейните недостатъци са отражение на сериозните структурни и организационни слабости на Висшия съдебен съвет и прокуратурата.

При голям брой ключови съдебни назначения, извършени от парламента и от Висшия съдебен съвет, липсваше прозрачност и обективност, и бяха помрачени от съмнения за политическо влияние, гласи документа, и още: Независимостта на съдебната система беше поставена под въпрос от серия директни политически критики към определени съдии. Висшия съдебен съвет не предприе категорични действия в защита на независимостта. Общото впечатление е за неуспех в спазването на разделението на властите“, е записано още в документа.

В доклада се говори още за непоследователност на дисциплинарните мерки – и се подчертава, че уволнението на председателя на съюза на съдиите предизвиква тревога – както и че има разлики в натовареността на съдилищата в София и другите части на страната, която води до сериозно забавяне на дела и издаване на мотиви. Професионалните организации са загрижени, че това дава възможност за субективно третиране – със санкции за някои съдии и толериране на други.

Дисциплинарната дейност от 2007 година насам показва известно снизхождение и сдържаност към сериозните случаи, особено свързаните с почтеността – по два емблематични случая на търговия с влияние последваха действия едва след обществен натиск“, е записано в проектодоклада.

За избора на нов Висш съдебен съвет е отбелязано, че комисията е препоръчала пряк вот, но българските власти са заявили, че е невъзможно да организират такъв до есента. Този избор, както и на нов главен прокурор, ще са сред индикаторите за устойчивостта на реформите, подчертава комисията.

За организираната престъпност е записано, че действията срещу нея са станали по-интензивни през 2010 година – когато полицията е поела по-активна роля и са били осъществени много от дълго отлаганите процедурни и институционални реформи, което е спечелило на България доверие сред правоприлагащите органи на другите страни. Резултатите обаче са определени като ограничени: малък брой дела за организирана престъпност са завършили с присъди, постановени са били оправдателни решения по важни дела. Сериозна загриженост предизвикват слабите резултати при разкриването на поръчкови убийства – от 33 случая, които следи еврокомисията, само 4 са внесени в съда, през тази година са били извършени и нови поръчкови убийства.

Комисията се позовава на данни на Европол, според които български престъпни групи, занимаващи се най-вече с трафик на хора и измами с банкови карти, действат в 15 страни от Евросъюза. Ролята и влиянието им зад граница са сравними с тези на други престъпни групи, но вътре в България те са уникални. Те упражняват значително влияние върху българската икономика, което ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции, пише в документа.

Новите, специализирани структури на ниво полиция, съд и прокуратура показват решителност за справяне с организираната престъпност, те обаче още не са доказали своята ефективност при сериозни случаи, а специализираният съд досега е издал решения предимно по маловажни дела.

Слабите резултати по отделни случаи не могат да се припишат само на една институция – те се проявяват и в полицията, и в прокуратурата, и в съда, някои от тях имат системен характер, пише комисията, и посочва като доказателство за това бягството на две именити осъдени лица.

В доклада са отчетени значителен ръст на конфискуваното незаконно придобито имущество през 2011 г. и по-активен и строг подход от страна на тогавашния директор на натоварената с това комисия – отбелязано е обаче и че оставката му в началото на 2012 г. заради недостатъчна политическа подкрепа, хвърля съмнение върху посочените постижения.

В частта „Борба с корупцията" комисията подчертава, че в България няма независима антикорупционна институция с нужната власт и отговорност, и че трябва да обмисли създаването на такава.

Еврокомисията определя като смесени резултатите от работата на различните нови структури срещу корупцията на най-високо ниво. При измамите с еврофондове например след първоначалното увеличение на броя на делата, през 2011-а е последвал спад, повечето от случаите са били незначителни, а анализите на комисията показват голям брой необяснимо прекратени дела и оправдателни решения. Същите тенденции са отчетени и по делата за корупция въобще, а по сигналите за корупция и злоупотреба със служебно положение срещу магистрати системата реагира особено слабо. „Корупцията и организираната престъпност често са свързани, задълбочените финансови разследвания са много важни, за да се разкрият връзките между организираната престъпност и политиката, в България на това не е било отделено достатъчно внимание“, пише в документа.

Имуществените декларации попадат и в този доклад – отбелязани са недостатъци в проверката им, както и че не е била спазена препоръката на Европейската комисия да се проверява и произхода на имуществото.

За Комисията за конфликт на интереси е записано, че е поела задачите си, но още не е успяла да се докаже с убедителни решения по важни случаи.

За пореден път е отделено внимание и на обществените поръчки – там констатацията е, че усилията не са довели до очакваните резултати. Записано е, че Еврокомисията получава все повече оплаквания, и че има случаи на явно нарушаване на европейското законодателство в тази област.

Заради всичко това мониторингът трябва да продължи, гласи проекта. Той предвижда до края на 2013-а да няма нови доклади за България, като междинните, които се публикуваха през февруари, ще отпаднат въобще. Наблюдението обаче ще продължи с редовни експертни мисии у нас и в постоянен диалог с българските власти.

Този доклад – поне в неокончателния си вариант – не казва нищо по въпроса за политическата воля. Той отчита, че за 5 години е постигнат съществен напредък в основната законодателна рамка, и че предизвикателството сега е да се запълнят определени стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение на законите. В неокончателния текст се съдържа и констатация, че има липса на посока в политиката, което задържа реформите.

Коментари
ОЩЕ ОТ КАТЕГОРИЯТА

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ