България е сред най-засегнатите от климатичните промени държави в Европа

2024 година се оказа най-горещата, измервана досега - както в Европа, така и в световен мащаб. Температурите надхвърлиха всички предишни рекорди от 1850 г. насам. Последното десетилетие също е най-топлото в историята. Според доклада за състоянието на климата в Европа, континентът се затопля два пъти по-бързо от средната стойност за света от 80-те години насам.

Зачестяващите горещи вълни вече оказват съществено влияние и върху икономиката на Стария континент. Те водят до загуби в брутния вътрешен продукт (БВП) и до спад в трудовата производителност. Очаква се тези ефекти да се засилят рязко в идните десетилетия, ако не се предприемат мерки за смекчаване на последствията и адаптация към климатичните промени, пише Euronews.

Проучване, цитирано от изданието, разглежда икономическите щети от горещините през особено горещите години 2003, 2010, 2015 и 2018, като ги сравнява с историческия период 1981–2010 г. Установено е, че щетите възлизат на между 0.3% и 0.5% от БВП на Европа – между 1.5 и 2.5 пъти повече от средните годишни загуби. 

Прогнозите сочат, че средните икономически загуби ще достигнат 0.77% от БВП в периода 2035–2045 г., 0.96% в следващото десетилетие (2045–2055 г.) и ще надхвърлят 1.14% след 2060 г.

Южна Европа – най-силно засегната от климатичните промени 

Страните от Южна Европа са изложени на най-големи икономически рискове от нарастващите горещини. Кипър, Хърватия, Португалия, Малта, Испания и Румъния се очаква да понесат загуби, надхвърлящи 2.5% от БВП в периода 2055–2064 г. Италия и Гърция също са сред най-засегнатите, с очаквани загуби от 2.17%. 

Веднага след тях се нарежда и България с очакван негативен ефект от близо 2%. 

Държавите от северозападна Европа – Великобритания, Ирландия, Дания, Нидерландия и Белгия – показват най-ниски прогнози за икономически щети, обикновено под 0.5% от БВП дори в най-неблагоприятните сценарии. Въпреки това, всички европейски държави – включително и тези с по-умерен климат – се очаква да понесат нарастващи икономически загуби с времето.

Загуби в трудовата производителност

Доклад на ОИСР от 2024 г., изготвен от Хелия Коща и екипа ѝ, обхваща 23 страни, включително 21 европейски, Япония и Южна Корея. Данните от над 2.7 милиона фирми за периода 2000–2021 г. показват, че високите температури значително намаляват производителността на труда.

Средно, 10 допълнителни дни с температури над 35°C водят до 0.3% спад в производителността на годишна база. При температури над 40°C, този спад нараства до 1.9%. В най-тежките случаи загубите могат да достигнат и над 2.5%.

При сценарий със средно повишение на температурата с 2°C, се очакват загуби в производителността от над 0.8% за Испания и около 0.5% за Италия и България. В северните страни като Дания и Финландия ефектите ще бъдат минимални.

Подготвят ли се европейските страни?

Според Дейвид Гарсия-Леон, научен съветник към испанското министерство на земеделието, рибарството и храните, някои адаптационни мерки вече се прилагат. Например, работещите на открито често променят работния си график през лятото, за да избегнат пиковата жега.

Тези практики ще трябва да се разширят и към северните райони, където горещите вълни също стават по-чести. Някои държави вече използват локализирани системи за ранно предупреждение при екстремни температури, но експертите настояват за тяхното по-широко приложение в цяла Европа.

Хелия Коща от ОИСР изтъква два ключови приоритета - първо, необходимостта от засилени климатични мерки за ограничаване на честотата и интензитета на горещините и второ, прилагането на адаптационни стратегии, като подобряване на вентилацията в работните пространства, смяна на работните часове и увеличаване на зелените площи в градовете.

Гарсия-Леон допълва, че настоящите мерки вече не са достатъчни. Той подчертава нуждата от политики, които включват градско планиране и управление на топлинния островен ефект, особено в големите градове.