Руското оттегляне от МКС: Политически ход с големи последици за човечеството

Русия възнамерява да се оттегли от Международната космическа станция след 2024 г. Това съобщи Юрий Борисов, новият ръководител на руската космическа агенция Роскосмос, на среща с Владимир Путин на 26 юли 2022 г. Борисов също каза, че бъдещите усилия ще се съсредоточат върху нова руска космическа станция.

Настоящите споразумения за МКС предвиждат тя да работи до 2024 г. и станцията се нуждае от руски модули, за да остане в орбита. САЩ и техните партньори се стремят да удължат живота на станцията до 2030 г. Решението на Русия, макар и да не е нарушение на каквото и да е споразумение или непосредствена заплаха за ежедневната работа на станцията, бележи кулминацията на месеците на политическо напрежение, свързано с МКС.

През своя 23-годишен живот станцията е важен пример за това как Русия и САЩ могат да работят заедно, въпреки че са бивши противници. Това сътрудничество беше особено важно, тъй като отношенията между страните се влошиха през последните години. Въпреки че остава неясно дали руснаците ще изпълнят тази заплаха, тя добавя значителен стрес към функционирането на най-успешното международно сътрудничество в космоса досега. Истинският въпрос сега е дали политическите отношения са се влошили толкова много, че съвместната работа в космоса става невъзможна.

Как би изглеждало това оттегляне?

Русия експлоатира шест от 17-те модула на МКС – включително "Звезда", в който се помещава основната двигателна система. Този двигател е от жизненоважно значение за способността на станцията да остане в орбита, а също и за това как да се движи извън пътя на опасните космически отпадъци. Съгласно споразуменията за МКС, Русия запазва пълния контрол и юридически правомощия върху своите модули.

В момента не е ясно как ще се развие изтеглянето на Русия. Съобщението на Русия говори само за "след 2024 г." Освен това Русия не каза дали ще позволи на партньорите на МКС да поемат контрола над руските модули и да продължат да управляват станцията или ще изисква модулите да бъдат напълно затворени.

Като се има предвид, че руските модули са необходими за работата на станцията, не е сигурно дали станцията ще може да работи без тях. Също така не е ясно дали ще бъде възможно да се отделят руските модули от останалата част на МКС, тъй като цялата станция е проектирана да бъде свързана помежду си.

В зависимост от това как и кога Русия реши да се оттегли от станцията, страните партньори ще трябва да направят труден избор дали да извадят изцяло от орбита МКС или да намерят креативни решения, за да я задържат в небето.

Продължение на политическото напрежение

Съобщението за оттеглянето е последното от поредица събития, свързани с МКС, които се случиха, откакто Русия за първи път нахлу в Украйна през февруари. Решението на Русия да напусне не трябва да има значителен ефект върху ежедневната работа на МКС. Подобно на редица дребни инциденти, случили се през предходните месеци, това е по-скоро политическа акция.

Първият инцидент се случи през март, когато трима руски космонавти излязоха от капсулата си в жълти и сини летателни костюми, подобни на цвета на украинския флаг. Въпреки намека, руски официални лица никога не са говорили за случката. След това, на 7 юли 2022 г., НАСА публично разкритикува Русия за очевидно инсцениране на пропагандна снимка. На снимката тримата руски космонавти позират със знамена, свързани с регионите в Източна Украйна, окупирани от руските сили.

До момента в работата на самата станция няма смущения. Астронавтите на станцията продължават да работят по десетки експерименти всеки ден, както и да извършват съвместни космически разходки. Но един съществен ефект от нарастващото напрежение беше краят на руското участие в съвместни експерименти с европейски нации на борда на МКС. С малко налична информация за това как оттеглянето на Русия ще се отрази на използването на нейните модули в краткосрочен план, изглежда вероятно най-голямото въздействие да бъде върху научните експерименти.

Защо сега?

Не е напълно ясно защо Русия направи това съобщение точно сега. Напрежението около МКС е високо, откакто инвазията на Русия в Украйна започна през февруари 2022 г. По това време Дмитрий Рогозин, тогавашен ръководител на Роскосмос, намекна, че Русия може да напусне МКС. Рогозин обаче наскоро беше уволнен и НАСА и Роскосмос обявиха размяна на места на астронавти на МКС. Съгласно тази сделка американски астронавт ще излети до станцията при бъдеща мисия на "Союз", докато космонавт ще излети при предстоящо изстрелване на капсулата Dragon на SpaceX. Двата хода заедно предполагаха, че двете страни все още могат да намерят начини да работят заедно в космоса, но изглежда тези впечатления са били подвеждащи.

Съобщението идва и в момент, когато САЩ обмислят бъдещето отвъд МКС. В момента НАСА е в първата фаза на разработване на комерсиална космическа станция като заместител на орбиталната лаборатория. Въпреки че ускоряването на развитието на тази нова космическа станция би било трудно, това сигнализира, че МКС е към края на своя продуктивен живот, независимо какво прави Русия.

Раздържавяване на космоса

НАСА вече изрази надежда, че частни космически станции ще обикалят в орбита около Земята, след като Международната космическа станция в крайна сметка се пенсионира по един или друг начин. Целта е да се потърси партньорство с частния сектор, откъдето да идват повече иновации и инвестиции за усвояване на околоземна орбита.

Компаниите Nanoracks, Voyager Space и Lockheed Martin обявиха, че планират да пуснат в експлоатация свободно летяща частна космическа станция в ниска околоземна орбита до 2027 г. Базата, наречена Starlab, се предвижда да бъде туристическа дестинация, както и изследователски и производствен център, който помага за насърчаване на растежа на извънземна икономика.

Станцията Starlab за четири човека ще бъде изведена с едно изстрелване, което се очаква да се проведе през 2027 г. Предният пост ще включва модул за местообитание с 340 кубически метра вътрешен обем, захранващ и задвижващ елемент, лабораторна настройка и голяма външна роботизирана ръка за обслужване на полезни товари. За сравнение Международната космическа станция има 16 кубически метра вътрешен обем, което е еквивалентно на този на самолет Boeing 747.

Starlab ще има известна конкуренция за клиенти, ако всичко върви по план. Например Axiom Space възнамерява да пусне един частен модул към МКС през 2024 г. и още три до края на 2027 г., съобщиха представители на базираната в Хюстън компания. Този модул ще може да се отдели от по-големия кораб майка и да работи като свободно летяща търговска космическа станция.

Базираната в Колорадо Sierra Space също разработва планове за частен орбитален пост, а Blue Origin на Джеф Безос също проявява интерес към това. Sierra Nevada Corporation пък обяви план за изграждане на нова космическа станция в ниска околоземна орбита. Компанията е основен доставчик на отбранителна и аерокосмическа техника от 60-те години и в момента изгражда космическия самолет Dream Chaser по договора за търговско снабдяване на НАСА и се очаква той да излети през 2022 г. Dream Chaser е проект от дълго време; първоначално замислен като звезден самолет с екипаж, той не бе избран в първия процес на подбор на комерсиален полет с екипаж, но вариант е включен във втория договор за търговско снабдяване и в момента има 7 мисии, възложени му от НАСА.

Космическа станция Made in China

На фона на политическите разногласия между Москва и Запада, Русия и Китай планират да работят заедно за изграждането на изследователска станция на Луната. Те бяха двете страни, които по-специално липсваха в споразуменията по програмата "Артемида" на НАСА. Обявено през октомври 2020 г., споразумението има за цел да създаде шаблон за мирно, кооперативно и прозрачно изследване на Луната.

Успоредно с това, Пекин започна сглобяването на собствена комическа станция в околоземна орбита. Основният модул на станцията е с дължина 18 метра и тежи 24 тона. В него са жилищните помещения на астронавтите и системите за захранване и задвижване. Той бе изведен с ракета Long Мarch 5B от космодрума на остров Хайнам. За да бъде сглобена космическата станция, ще трябват общо 11 полета, като Пекин се надява това да стане до края на 2022 г. В завършен вид китайската станция трябва да бъде с 20 процента по-голяма от сегашната МКС, което означава, че ще е сравнима със старата руска станция Мир, която бе спряна от експлоатация през 2001 г.

Основната причина за желанието на Пекин да има своя космическа станция е, че Китай не е сред 15-те държави, които си партнират по МКС. Първият модул на станцията бе изготвен още през 2011 г., а втори прототип последва през 2016 г.

Всички тези разнопосочни интереси превръщат околоземната орбита в „най-горещата“ зона на съперничество и надпревара, за чието усвояване държави и частни корпорации ще се борят още повече в следващото десетилетие и отвъд него. Всяка от тези компании вероятно ще възприеме малко по-различен подход към проектирането и експлоатацията на своите станции и не е изключено да си представим  ден, когато НАСА ще инвестира по-малко в космически станции и повече в науката на борда на тези предни бази на човечеството.