Атомните реактори в Европа остаряват. Могат ли да преодолеят пропастта към бъдеще без емисии?

Разтърсени от загубата на руски природен газ след нахлуването в Украйна, европейските страни се питат дали могат да удължат живота на остаряващите си ядрени реактори, за да поддържат доставките на достъпна електроенергия без въглеродни емисии, но националните регулаторни органи, компании и правителства не са постигнали съгласие колко дълго атомните централи могат да работят безопасно, се казва в анализ на Ройтерс.

Агенцията припомня, че миналата зима Европа избегна мащабни прекъсвания на електрозахранването, въпреки че загуби най-големия си доставчик на природен газ, но индустрията все още се бори с високите цени на електроенергията и опасенията за доставките.

Като се имат предвид предупрежденията на Международната агенция по енергетика, че предстоящите зими ще бъдат особено застрашени от глобален недостиг на газ, правителствата насочиха вниманието си към друг основен енергиен източник, който също би изострил проблема, ако бъде прекъснат, добавя Ройтерс.

На ядрената енергия се падат близо 10 % от общото потребление на енергия в Европейския съюз, като транспортът, промишлеността, отоплението и охлаждането традиционно разчитат на въглища, нефт и природен газ. Според изчисленията на агенцията в миналото ядрената енергия е осигурявала около една четвърт от електроенергията в ЕС и 15 % от тази във Великобритания.

Най-старият реактор в Европейския съюз(EС) е Borssele в Нидерландия - на 50 години. 95 от 109-те атомни електроцентрали в ЕС и Обединеното кралство са на 30 или повече години. От тях 63 са на възраст от 30 до 40 години, а 32 са на 40 или повече години. 

Нормативната уредба се различава в различните държави, но обсъжданията за удължаване на живота обикновено се провеждат веднъж на десетилетие и включват физически проверки, оценки на разходите и ползите от подмяната на основните износени части, законодателни изменения и одобрение от националния орган по ядрена безопасност, припомня Ройтерс.