ЕЦБ се готви за ново повишение на лихвите

По-високите цени на енергията са основният двигател на инфлацията в еврозоната, пишат икономистите на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристина Бараускайте Гришкевичене и Клаус Бранд в анализ, публикуван във вторник.

„Този път шокът в предлагането на енергия доминира, докато търсенето и стимулите от публичната политика имат незначителна роля. Тези различия са от ключово значение за обяснението защо реакциите на паричната политика са различни“, пишат те.

Настоящият шок, предизвикан отчасти от продължаващата война в Близкия изток и последвалото затваряне на Ормузкия проток, се различава значително от случилото се през 2021–2022 г., обясняват двамата икономисти.

„Неблагоприятните фактори, свързани с предлагането на енергия, са допринесли за около 90% от увеличението на енергийната инфлация между януари и май 2026 г. През този период паричната и фискалната политика са оказали само слаб низходящ натиск върху енергийната инфлация“, се посочва в анализа.

След избухването на войната в Близкия изток в края на февруари ЕЦБ не повиши лихвените проценти веднага, припомня Euronews. Банката предприе първото си увеличение на 11 юни, като повиши лихвата по депозитите от 2% на 2,25% — първото ѝ повишение от три години насам — в опит да овладее инфлацията.

Дори при най-оптимистичния сценарий на ЕЦБ по това време, който предполагаше ранно приключване на войната, не се очакваше инфлацията да се върне към целевото ниво от 2% преди 2027 г.

Сега обаче, при продължаваща война и инфлация, достигнала 3,3% през август (спрямо 2,9% през юли), се очаква ЕЦБ отново да повиши лихвите — от 2,25% на 2,50% — на заседанието си на 10 септември, според пазарните очаквания.

Този път реакцията на паричната политика е по-„постепенна“, обяснява ЕЦБ в анализа. За разлика от това, през 2021–2022 г. „ЕЦБ повишаваше лихвените проценти решително и продължително“, пишат икономистите.

За разлика от настоящата ситуация, инфлационният скок през 2021–2022 г. беше предизвикан от „съчетание от големи и безпрецедентни фактори както от страна на предлагането, така и от страна на търсенето“.

Въпреки че енергията също изигра роля, тя „не беше единственият фактор“, обяснява ЕЦБ.

„Факторите от страна на предлагането включваха глобални прекъсвания на веригите за доставки и шокове в енергийното предлагане, особено в резултат на руската инвазия в Украйна. Факторите от страна на търсенето включваха бързото възстановяване на търсенето след пандемията, допълнително засилено от стимулиращи фискални и парични политики.“