Притча за миналото, настоящето и бъдещето

Трима мъдреци започнали спор кое е най-важно за човека – неговото минало, настояще или бъдеще.

- Миналото ни прави това, което сме. – казал единият. — Ето, аз умея това, което съм научил в миналото. Вярвам в себе си, защото съм се справял с делата, които съм вършил. Чувствам се добре с хората, с които преди ми е било добре, или поне с хора, които приличат на тях . Миналото ме е научило дори на това, че сега, когато виждам вашите усмивки, знам, че ще имате възражения, защото не веднъж сме спорили и аз сън наясно, че не сте свикнали да се съгласявате с каквото и да е без възражение.

- Невъзможно е да се съглася с теб. – казал другият – Ако беше прав, човекът щеше да е обречен като паяк да е окован ден след ден в паяжината на своите навици. Бъдещето е това, което прави човека. Моята представа за това, какъв искам да бъда след две години е по-реална от спомените ми какъв съм бил преди две години, защото действията ми сега зависят не от това какъв съм бил, а какъв искам да стана. Харесват ми хората, които не приличат на тези, които съм познавал по-рано. А разговорът с вас ми е интересен, защото очаквам увлекателна битка и неочаквани обрати на мисълта.

- Вие съвсем забравихте, че миналото и бъдещето съществуват само в нашите мисли – намесил се третият.  - Миналото вече го няма. Бъдещето още не съществува. И независимо от това дали си спомняте за миналото или мечтаете за бъдещето, действате сега. Само в настоящетто можем да променим нещо в живота си – нито миналото, нито бъдещето са ни подвластни. Само в настоящето можем да бъдем щастливи, защото спомените за отминалото щастие ни навяват тъга, а очакването на бъдещо щастие ни кара да живеем в тревожно очакване.