Инфлацията в еврозоната надхвърли 3%, затвърждавайки прогнозите за повишаване на лихвите от ЕЦБ

Инфлацията в еврозоната се повиши отново над 3% през август поради по-високите разходи за енергия, затвърждавайки вече солидните аргументи за ново повишаване на лихвените проценти от Европейската централна банка този месец, тъй като войната с Иран продължава да оказва натиск върху цените, пише Ройтерс.

Инфлацията в 21-те държави от еврозоната се ускори до 3,3% през август от 2,9% през юли, водена почти изцяло от по-високите разходи за енергия, тъй като цените на суровия петрол и природния газ се повишиха, а рафинериите увеличиха маржовете си, показаха данни на Евростат от вторник.

Натискът върху цените обаче остана умерен, което дава известна увереност на политиците, че скокът в цените на енергията все още не предизвиква вторични ефекти, които биха могли да задълбочат бързата инфлация и да принудят ЕЦБ към по-агресивни действия. Всъщност, основната инфлация, която изключва волатилните цени на храните и горивата, се понижи до 2,4% миналия месец от 2,5%, тъй като ръстът на цените на услугите (най-големият компонент на потребителската кошница) се забави до 3,0% от 3,3%.

Данните от вторник са като цяло в съответствие с очакванията на самата ЕЦБ и предполагат, че увеличение на депозитния лихвен процент до 2,50% на 10 септември – второ подобно действие на банката тази година след увеличението през юни, ще бъде сравнително лесно решение.

Финансовите инвеститори вече са оценили промяната, което предполага, че фокусът им ще бъде върху траекторията на лихвените проценти в бъдеще, което е по-сложен въпрос, тъй като мненията се различават относно това колко дълбоки са инфлационните проблеми в еврозоната.

Ще са необходими ли още увеличения на лихвите?

Централните банкери изглежда нямат апетит засега да сигнализират за по-нататъшни повишения на лихвите, а икономистите също така виждат голяма вероятност ЕЦБ да спре със затягането на паричната политика през септември, като задържи лихвите на нивото, което мнозина считат за горния край на „неутралния“ диапазон – равнище на лихвените проценти, което нито ограничава, нито стимулира растежа.

Това се дължи отчасти на факта, че пазарът на труда е сравнително мек и ценовият натиск не е предизвикал видимо покачване на растежа на заплатите, което засилва мненията, че само леко затягане на политиката може да е достатъчно.

Икономическият растеж от едва около 1% също е сравнително слаб и е изложен на риск от по-нататъшно забавяне, ако конфликтът продължи.

Но финансовите пазари предвиждат още две повишения на лихвите през следващата година, въз основа на предпоставката, че по-високите цени на енергията в крайна сметка ще започнат да се отразяват на по-широкото ценообразуване, особено след като войната в Иран не показва признаци за приключване, поддържайки инфлацията висока.

Ако ако ЕЦБ бъде принудена да направи по-нататъшни увеличения, изглежда няма голяма спешност в последващите действия, така че централните банкери може да пропуснат октомврийската среща и да се съсредоточат върху следващия кръг от икономически прогнози през декември.