ЕС планира нови санкции срещу Русия

ЕС планира нови санкции срещу Русия

ЕС планира нови санкции срещу Русия

Европа готви план да удари Русия с нови санкции след отправената от Владимир Путин заплаха да използва ядрени оръжия във войната си срещу Украйна, пише POLITICO.

Руският диктатор обяви голяма ескалация в сряда, включително мобилизирането на 300 000 руски резервисти и предупреждение, че ще използва „всички ресурси“, с които разполага, за да спечели войната. „Това не е блъф“, предупреди Путин.

Реакцията на западните съюзници беше незабавна. Германският канцлер Олаф Шолц нарече плана на Путин знак за „отчаяние“, докато френският президент Еманюел Макрон смята, че руският лидер прави „нова грешка“. Говорейки пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк президентът на САЩ Джо Байдън отбеляза, че заплахите на Путин би трябвало „да накара кръвта ви да смрази“.

„Путин показва своята слабост сега. Той планира сега да мобилизира хора, по-малко обучен, по-малко опитен, по-малко мотивиран. И той иска да започне референдум на украинска суверенна територия“, подчерта председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в интервю за CNN.

В кулоарите на Брюксел представители на ЕК вече започнаха работа по предложения за нов пакет от санкции срещу Москва. Ръководителят на външната политика на ЕС Жозеп Борел изтъкна на пресконференция късно в сряда в Ню Йорк, че има единодушие сред външните министри на ЕС за приемане на допълнителни мерки, включително срещу „сектори и лица“, без да навлиза в подробности.

„Допълнителни ограничителни мерки срещу Русия ще бъдат предложени незабавно, възможно най-скоро в сътрудничество с нашите партньори“, предупреди Борел, добавяйки, че ЕС ще продължи да подкрепя Украйна с оръжия.

„Путин иска да бъдем уплашени, той иска да фрагментираме нашето единство, докато мислим за ядрената заплаха. Най-важното е да общуваме. Трябва незабавно да увеличим оръжейната помощ за Украйна и незабавно да увеличим санкциите“, посочи външният министър на Естония Урмас Рейнсалу.

Четирима дипломати предположиха, че ЕК е готова да сподели плана си за новите санкции още в петък. Те ще включват ограничаване на цената на руския петрол, каквото е предложено на Г-7, включване на нови лица, свързани с Кремъл, в списъка за санкциите, и ново ограничаване на търговията с луксозни стоки с Русия.

Войските на Путин постепенно отстъпват през последните седмици, след като украинската контраофанзива се оказа изненадващо ефективна. Въоръжени с прецизни оръжия от западните съюзници, украинските сили си върнаха части от територия в северната част на страната. Ситуацията е унизителна за Путин. Западните съюзници считат, че именно това провокирало решението му от сряда.    

Западното военно ръководство демонстрира колективно спокойствие. Говорителят на Съвета за национална сигурност на Байдън увери, че все още няма нужда от промяна на политиката. Един западноевропейски дипломат го формулира така: „Мобилизацията е признак на слабост. Не очаквам качествена промяна в реакцията на Запада. Ние ще продължим да подкрепяме Украйна“.

„Тази реч бе предназначена да има въздействие. Нищо не трябва да се променя в отговора на Запада”, категоричен е латвийският министър на отбраната Артис Пабрикс пред POLITICO, добавяйки, че подкрепата за Украйна трябва да продължи.

Тази позиция е подкрепена и от военни анализатори. „Не мисля, че трябва да променяме подкрепата за Украйна“, потвърди Чарли Салониус-Пастернак, водещ изследовател във Финландския институт по международни отношения.

„Досега не сме виждали никакви промени в ядрената позиция и ядрената готовност“, подчерта  генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг пред Ройтерс. Усилията на Русия за мобилизация, според шефа на НАТО, „ще отнеме време“.

Остава неясно обаче дали речта на Путин ще повлияе на видовете оръжейни системи, които западните съюзници са готови да доставят на Украйна.

„Все още смятам, че ще има известно нежелание – тъй като украинската армия се справя така добре, както е в момента – за ескалация“, е позицията на Сет Г. Джоунс, директор на Програмата за международна сигурност в Центъра за стратегически и международни изследвания. Вероятно ще има желание да продължим да предоставяме оръжия, обучение и разузнаване „в обозримо бъдеще“, твърди Джоунс. Според него „сега не е ясно до каква степен страните от НАТО ще бъдат готови да предоставят по-сложни видове оръжейни системи“.