Растат случаите на дела "шамари" срещу журналисти в Европа

Практиката да се използват съдебни искове за заглушаване на журналисти, активисти и организации за обществен контрол се увеличава в Европа според нов доклад, публикуван днес и цитиран от Politico.

Между 2010 г. и 2023 г. в 41 европейски държави са заведени 1049 стратегически съдебни дела срещу участието на обществеността, известни като SLAPP, или още „дела шамари“ като само през 2023 г. са заведени 166 дела, се посочва в годишния доклад на Коалицията срещу SLAPP в сътрудничество с фондация „Дафне Каруана Галиция“.

Терминът SLAPP се отнася до дела, заведени от влиятелни субекти, като корпорации, държавни служители и високопоставени бизнесмени, срещу частни лица или неправителствени организации, които са изразили критична позиция по въпрос от социален или политически интерес.

От анализираните 41 държави Италия, Румъния, Сърбия и Турция използват най-широко стратегически искове.

Репортерите продължават да бъдат основните мишени на такива дела, следвани от медиите, редакторите, активистите и НПО.

През април Европейският съюз прие Директива за борба със SLAPP и издаде препоръки за противодействие на използването на такива искове.

Това обаче не е достатъчно. Едно от нейните ограничения, обясни Урсо, е, че тя взема предвид само трансграничните дела и не разглежда националните дела.

През април Съветът на Европа също издаде препоръка, в която се определя по-стабилна рамка за възпиране и преодоляване на SLAPP.

Тя включва и вътрешните дела и предоставя ясни показатели за това как да се оценява даден правен случай.

През 2023 г. почти половината от тези искове (42,5%) са заведени от предприятия и бизнесмени, докато политиците са отговорни за повече от една трета (35,5%).

„Наистина е обезпокоително, че повече от една трета от тези дела са заведени от политици“, казва Ема Бергманс, старши съветник по политика и застъпничество в международната организация за свобода на медиите Free Press Unlimited. Когато се намесват политици, това води до „поляризация и втвърдяване на обществото“, добави тя.

Повечето от съдебните дела са насочени към потискане на гласове, които разкриват корупция и екологични проблеми.

 „Изменението на климата и екологичните проблеми са тема, която може да има наистина големи последици за компаниите“, казва Бергманс. „И когато журналистите или гражданското общество съобщават за техни нарушения или за въздействието им върху климата, това може да има огромен ефект върху предприятията и затова те действат бързо и предприемат крайни мерки, за да ги заглушат“, допълва тя.

В доклада 2024 не са взети предвид случаите на държавна цензура или случаите, в които искът е предявен от публичен орган, а са разгледани само случаите, предявени от частно лице, казва Мартина Урсо, водещ оперативен служител във фондация „Дафне Каруана Галиция“ и един от авторите на доклада.

„Не защото са по-малко важни“, каза тя, “а защото искахме да покажем, че дори когато изключим делата за държавна цензура, все пак всяка година откриваме повече случаи.“

Въпреки това цифрите в доклада все още не отразяват реалността, тъй като повечето случаи на SLAPP не се съобщават. „Докладът ... само щрихира какво се случва на повърхността“, казва Урсо.

Жертвите невинаги съобщават за подобни случаи срещу тях поради липса на време и средства или поради страх от отмъщение.

„SLAPP често са придружени от други тактики за сплашване, като клеветнически кампании, заплахи и физически нападения“, казва Бергманс.

Средствата за защита на жертвите са недостатъчни, а опитите за ограничаване на използването на SLAPP не са достатъчно силни, казват експертите.