Глобалният дълг расте ли, расте

Глобалният дълг расте ли, расте

Общият глобален дълг на корпорациите, домакинствата, правителствата и финансовия сектор е нараснал през октомври до 307 трилиона долара, според нов доклад на базирания във Вашингтон Институ за международни финанси (IIF). От началото на годината дълговото бреме се увеличава с 9,5 трлн. долара, като остава непроменено спрямо БВП, а динамиката на дълга в развитите и развиващите се страни се различава: докато в първите високите лихвени проценти ограничаваха интереса на частния сектор към заеми, във вторите обемът на заемите продължи да нараства.

Според Института за международни финанси във Вашингтон една трета от този дълг се дължи на развиващите се страни. За пет години тежестта се е увеличила с 60 трилиона долара, като две трети от увеличението се падат на развитите страни (предимно САЩ, Япония, Франция и Обединеното кралство), като най-бързо нараства дълговото бреме на публичния сектор. Сред развиващите се страни най-голямо увеличение на дълговата тежест бележат Китай, Индия, Бразилия и Мексико.

В сравнение с началото на годината равнището на дълга спрямо БВП остава същото - 335%, но докато в развиващите се страни този показател надхвърли 255% (плюс 32 процентни пункта за пет години), на развитите пазари, напротив, той намаляваше, включително поради по-слабия растеж на кредитирането на корпоративния сектор и домакинствата (изключения от тази тенденция бяха по-специално Франция и Япония).

Тренд: Интересът на компаниите към заеми е на най-ниското си ниво от няколко години насам, докато броят на фалитите, напротив, се увеличава, отбелязва IIF.

Авторите на проучването отчитат и спад в капиталовите потоци между държавите - през миналата година рязко намаляват трансграничното банково кредитиране и делът на портфейлните инвестиции в акции, докато обемите на преките чуждестранни инвестиции и портфейлните инвестиции в дългови инструменти намаляват по-слабо.

Както в САЩ, така и в Европа лихвените проценти са на многогодишни върхове - това увеличава разходите за обслужване на заемите на нефинансовия сектор (домакинства и предприятия). ФЕД все още не е сигнализирал за спиране на затягането на собствената си политика (сега лихвеният процент е в диапазона 5,25-5,5%), въпреки че пазарите не очакват по-нататъшни повишения на лихвите. В еврозоната Европейската комисия в актуализираната си макропрогноза посочи свиване на кредитирането на фона на по-високите лихвени проценти - според прогнозата на ЕК в годишно изражение растежът на БВП в държавите от еврозоната през 2023 г. може да достигне 0,6%.

В Китай натрупаната висока тежест, забавянето на растежа и проблемите на пазара на недвижими имоти водят до увеличаване на дела на разходите за обслужване на дълга. От началото на годината дългът на корпоративния сектор се увеличава от 158,3% от БВП на 166,9% от БВП, а държавният дълг - от 75,9% на 83% от БВП

В същото време от IIF също така се опасява, че фискалната тежест и правителствените заеми в Индия, Южна Африка, Пакистан и САЩ могат да нараснат през следващата година поради популистките тенденции, които ще съпътстват предстоящите избори в редица държави.

Увеличаване на дела на разходите за обслужване на държавния дълг вече е отбелязано в Египет, Индия, Малайзия, Пакистан, Южна Африка, Турция и САЩ. За сметка на това, заемите за проекти в областта на климата може да намалеят - облигациите, свързани с финансиране на устойчивото развитие, са се увеличили повече от два пъти тази година, докато емитирането на зелени облигации е останало почти непроменено. Като цяло обемът на дълга, свързан с прилагането на принципите на ESG, продължава да нараства и наближава 6 трилиона долара, като по-голямата част от пласментите са в нефинансовия сектор, отчитат още анализаторите от Института за международни финанси.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ