МВФ представи най-песимистичната си прогноза за глобалния икономически растеж от 1990 г. насам

Международният валутен фонд понижи прогнозата си за растежа на световната икономика, представяйки най-песимистичната си прогноза за глобалния икономически растеж в средносрочен план от повече от 30 години, предаде Си Ен Би Си.

В априлското издание на доклада „Световни икономически перспективи“ базираната във Вашингтон организация посочи, че след пет години глобалният растеж се очаква да бъде около 3% - най-ниската средносрочна прогноза в докладите на МВФ от 1990 г. насам.

„Понастоящем не се очаква световната икономика да се върне в средносрочен план към темповете на растеж, които преобладаваха преди пандемията“, посочват от Фонда в новия доклад.

По-слабите перспективи за растеж произтичат от напредъка, който икономики като Китай и Южна Корея са постигнали в повишаването на жизнения си стандарт, каза МВФ, както и от по-бавния растеж на глобалната работна сила и геополитическата фрагментация, предизвикани от събития като Брекзит и инвазията на Русия в Украйна.

В краткосрочен план обаче МВФ очаква глобален растеж от 2,8% тази година и 3% през 2024 г., малко под прогнозите на фонда, публикувани през януари. Новите оценки за тази и следващата година са с 0,1 процентни пункта под януарските.

„Анемичната перспектива за растеж отразява строгите политически позиции, необходими за намаляване на инфлацията, последиците от неотдавнашното влошаване на финансовите условия, продължаващата война в Украйна и нарастващата геоикономическа фрагментация“, се казва още в доклада на МВФ.

Що се отнася до регионалните разбивки, МВФ очаква икономиката на САЩ да нарасне с 1,6% тези година, а на еврозоната – с 0,8%. При Обединеното кралство обаче се очаква свиване с 0,3%, а при Германия – спад с 0,1%. Брутния вътрешен продукт на Франция се очаква да се повиши с 0,7% тази година, а Япония вероятно ще регистрира ръст от 1,3%.  

БВП на Китай се очаква да нарасне с 5,2% през 2023 г., според МВФ, а този на Индия с 5,9%. Руската икономика, която се сви с повече от 2% през 2022 г., се очаква да нарасне с 0,7% тази година.

За България МВФ прогнозира ръст на икономиката от 1,4% през тази година и 3,5% през следващата. Това представлява значително понижени на прогнозата за представянето на българската икономика през тази година, като в октомврийския доклад на МВФ очакванията бяха за ръст на БВП на България от 3% през 2023 г. 

„Основните сили, които повлияха на света през 2022 г. — строгите монетарни позиции на централните банки за успокояване на инфлацията, ограничените фискални буфери за поемане на сътресения на фона на исторически високи нива на дълга, скокове на цените на суровините и геоикономическа фрагментация в резултат на войната на Русия в Украйна, както и повторното икономическо отваряне на Китай, изглежда вероятно да продължат да оказват влияние и през 2023 г. Но тези сили сега са насложени и взаимодействат с нови опасения за финансовата стабилност“, предупреди МВФ.

Банкови сътресения

МВФ каза, че основната му прогноза „предполага, че последните напрежения във финансовия сектор са овладени“. Това становище идва, след като редица банки фалираха през март, причинявайки нестабилност на световните пазари.

Silvergate Capital, Silicon Valley Bank и Signature Bank колабираха, като регулаторите предприеха действия в опит да предотвратят заразата. Оттогава First Republic Bank получи подкрепа и от други кредитори, а в Швейцария властите поискаха от UBS да се намеси и да придобие изпадналия в затруднения неин конкурент Credit Suisse.

Натискът в банковия сектор се разсея през последните седмици, но влоши цялостната икономическа картина в очите на МВФ.

„Напрежението във финансовия сектор може да се засили и заразата може да продължи, отслабвайки реалната икономика чрез рязко влошаване на условията за финансиране и принуждавайки централните банки да преразгледат своите политически пътеки“, казаха от фонда.

Банковите фалити хвърлят светлина върху потенциалните последици от затягането на паричната политика в много големи икономики. По-високите лихвени проценти, въведени от централните банки в опитите им да се преборят с упорито високата инфлация, вредят на компаниите и правителствата с високи нива на дълг.

„Твърдото приземяване на икономиката - особено за напредналите икономики, се превърна в много по-голям риск. Политиците може да се сблъскат с трудни компромиси, за да намалят лепкавата инфлация и да поддържат растежа, като същевременно запазят финансовата стабилност“, посочиха от МВФ.

Институцията очаква глобалната обща инфлация да спадне от 8,7% през 2022 г. до 7% тази година, тъй като цените на енергията се понижават. Очаква се обаче спадът на основната инфлация, която изключва нестабилните цени на храните и енергията, да отнеме повече време.