Четири правила за контрол на емоциите от школата на стоиците

Можете да почувствате всичко – фрустрацията, раздразнението и страх, и въпреки това да изберете как да реагирате по спокоен и практичен начин. На това са ме научили мислителите от Древна Гърция и Рим, станали известни като стоиците.

Стоицизмът може да бъде обобщен като способността да останеш спокоен, когато животът не е такъв; да се фокусираш върху това, което можеш да контролираш, както и да не хабиш енергия за това, което не можеш.

От години изучавам стоицизма, като мъдростите Марк Аврелий, Сенека и Епиктет промениха отношенията ми със самия мен и начина, по който работя. Сега практикувам изкуството да се възползвам максимално от разликата между чувството и действието. Тези четири стоически учения могат да ви помогнат да станете най-добрата версия на себе си на работното място.

Вие контролирате реакцията

Многото преживявания на работното място не са изцяло под ваш контрол. Но реакцията ви е изцяло ваша. Вземете следния пример – ваш колега поема заслугата за идея, която вие сте му споделили, по време на среща на екипа. Инстинктът ви ще бъде да избухнете в ярост. Тази реакция е човешка и мигновена. Повечето хора не могат да я спрат. Но как ще се държите и какво ще се случи след това зависи изцяло от вас.

Стоиците наричали това дихотомия на контрола. „Някои неща са под наш контрол, а други не. Нещата под наш контрол са мнението, стремежът, желанието, отвращението и, с една дума, каквито и да са нашите собствени действия“, е казал Епиктет. Някои неща са под ваш контрол но, повечето не са – независимо дали шефът ви признава работата, която сте свършили; и дали колегите ви подхождат към вас с уважение.

Нищо от това не попада в кръга на нещата, които са под ваш контрол. ОТ вас зависи как говорите с всички. От Вас зависи какво правите, за да спечелите уважение. Преди да кажете нещо, след като се появи проблем, върнете се към това, което е под ваш контрола. И се отървете от това, което в крайна сметка влошава нещата. Колегата, който ви дразни най-много, може да ви научи на търпение. Неуспешната инициатива ви учи как да съобщавате лоши новини по честен начин.

Назовете емоцията, преди тя да ви назове

„Страдаме повече във въображението, отколкото в реалността“, гласи един от известните цитати на Сенека. Умът увеличава размера на проблема далеч отвъд това, което реалността изисква. Прекарваме много време в главите си, борейки се с минали преживявания: „Можеше ли ситуацията да се развие по-добре?“, „Може би можех да кажа нещата по различен начин?“, „Какво ли мислят за мен?“.

Назовете чувствата си, за да си върнете контрола. Когато назовете чувство – например „Срам ме е“ или „Чувствам се заплашен“, вие създавате дистанция. Дистанцията създава избор. Откъснатостта ви кара да мислите ясно.

Представете си следната ситуация – вашият мениджър отхвърля предложението ви пред екипа. Преди да се почувствате унизени, чувствате нещо неназовано. Назовете го. „Чувствам се отхвърлен“. Сега това е чувство, което можете да изследвате. Можете да получите по-добри отговори. Можете да подложите чувството на изпитание: “Дали това, което чувствам, е единствената истина?“, „Полезно ли е?“, „Какво изисква от мен?“, „Как да се възстановя от това и да продължа да правя това, което правя най-добро“

„Това, което смущава умовете на хората, не са събитията, а техните преценки за събитията“, е казал Епиктет.

Да назовете емоцията си е първата стъпка. Признаването ви позволява да я виждате такава, каквато е. И след това идва най-важната част – откъсването от нея. Защото вие не сте вашите чувства. Вие сте осъзнаването им. След като спрете да позволявате на „отхвърлянето“, което чувствате, да ви пречи да разберете кой сте, можете да се върнете към това, което трябва да правите на работа. Издигнете се над това, което ви пречи.

Гледайте на препятствието като на инструкция

Марк Аврелий е имал проста формула: Препятствието е пътят. „Препятствието пред действието подтиква към действието. Това, което стои на пътя, се превръща в път“,  е казал той.

Самото препятствие е вашият път напред. Представете си, че ви пренебрегват за повишения – Първият ви инстинкт ще бъде да кажете: „Системата е несправедлива“ (може би е) или „Ще напусна“ (може би трябва–. Но ако възнамерявате да продължите в същата компания, използвайте това, което чувствате, в своя полза.

На какво ви учи това? Може би трябва да направите работата си по-видима. Може би трябва да проведете директен разговор, който сте избягвали, за да получите по-ясна обратна връзка. Може да използвате това като възможност да научите повече умения, за да подобрите способностите си в бъдеще. Повишението, което не сте получили, е неутрално. Това, което изграждате с него, зависи от вас. Това, което стои на пътя ви, се превръща във ваш път.

„Трудностите укрепват ума, докато трудът укрепва тялото“, е казал Сенека. Възможности за растеж, учене и пренасочване са навсякъде, ако обърнете внимание.

Оценете деня си на база на вашите ценности

Работата е предназначена да произвежда безкрайна външна обратна връзка. Харесвания на вашата презентация. Одобрение от ръководството. Признание от шефа ви. Машината работи на базата на вашата нужда от нея. Стоиците препоръчват различен начин на мислене. Всяка вечер Епиктет е преглеждал деня си спрямо един-единствен въпрос: „Действах ли според ценностите си?“

Външните резултати – „Похвали ли ме шефът ми?“ и „Получи ли проектът вниманието, което заслужава?“, са извън вашия контрол. Този начин на мислене променя всичко. Ако вашите ценности са почтеност, любопитство и даване на максимума, практикувайте ги ежедневно. Това е единственият показател, който се натрупва с течение на времето.

„Никой човек не е свободен, който не е господар на себе си“, е казал Епиктет. „Човек трябва да живее така, че щастието му да зависи възможно най-малко от външни неща“

Ето няколко въпроса, които да насочат действията ви днес: “Къде постъпих против принципите си днес?“, „Какво избягвах, за което знаех, че е правилно?“, „Действах ли или просто възнамерявах да действам?“, „Воден ли бях от разум или от импулс?“.

Използвайте тези въпроси, за да насочвате действията си днес.

……………..

Томас Опонг за FastCompany.com

Превод и редакция: Георги Георгиев