ОИСР: Икономическият ръст на България ще се забави до 1,7% през 2023 г. но ще стигне 2,8 на сто догодина

Икономическият растеж на България ще се забави до 1,7% през 2023 г., поради по-слабата от очакваното външна среда, но ще се възстанови до 2,8% през 2024 г. и до 3% през 2025 г., прогнози Организацията за икономически растеж (ОИСР) в своя ноемврийски доклад "Световни икономически перспективи", оповестен в сряда.

Новите прогнози на ОИСР са леко занижени спрямо юнския доклад на организацията, в който се очакваше растеж на БВП на нашата страна с 1,9% през тази и с 3,2% през 2024 г.

Ниските лихвени проценти подхраниха кредитния бум на домакинствата, стимулирайки частното потребление в България, но то отслабва, посочва ОИСР в ноемврийския си доклад. Очаква се обаче наваксването при изплащането на средства от ЕС да допринесе положително за инвестициите през 2024 г. и след това.

Инфлацията в България през 2023 г. остана висока, нараствайки с 9,5%, но се очаква да се понижи през 2024 г. до 4,5%, отразявайки спада на цените на енергията, и до 3,1% през 2025 г. Големите планирани увеличения на минималната работна заплата през 2024 г. обаче създават рискове за по-устойчива инфлация, докато промените в световните цени на енергията могат да повлияят на износа и на инфлацията, предупреди ОИСР. 

При постоянния недостиг на работна ръка натискът за повишаване на търсенето и заплатите може да подкопае усилията за връщане на инфлацията към целта, отбелязва организацията в последния си доклад, цитирана от БНР..

Очаква се лихвените проценти да продължат да следват като цяло паричната политика на еврозоната предвид режима на фиксиран обменен курс на българския лев към еврото. Фискалният дефицит вероятно ще се разшири, ако увеличенията на разходите не бъдат напълно компенсирани от по-високото събиране на данъци. Фискалната консолидация би помогнала да се управлява търсенето в икономиката и да се подготви за дългосрочни предизвикателства.

Според ОИСР са необходими структурни реформи предвид свиването на работната сила и необходимостта от насърчаване на младите хора да останат в България. Докато някои политики и цели в областта на климата са налице, разработването на цялостна пътна карта за зелен преход е приоритет.

Организацията отбеляза, че БВП на нашата страна се увеличи с 1,7% през годината до третото тримесечие на 2023 г., като отрицателните реални лихвени проценти и солидният пазар на труда подкрепят силното частно потребление и инвестиции.

Същевременно годишната инфлация спадна бързо от връх от 18,7% през септември 2022 г. до 5,8% през октомври 2023 г. Основната инфлация (без цени на храни и енергия) е по-устойчива, подхранвана от вторични ефекти от високите цени на храните и енергията и нарастващите разходи за труд. Безработицата е ниска, но расте, въпреки че пазарът на труда ще остане напрегнат предвид демографските проблеми.

Според ОИСР слабото търсене в еврозоната ще ограничи износа на българската промишленост и туризма в близко бъдеще, но това постепенно ще се възстанови с ускоряването на икономическия растеж в Европа.

Тъй като България е нетен износител на електроенергия, перспективите за търговия зависят в голяма степен от развитието на европейските енергийни пазари тази зима. Постепенното покачване на цените на енергията в краткосрочен план също може да предизвика нов вътрешен инфлационен натиск, свързан с енергията, посочва в последния си доклад ОИСР.

Фискалната подкрепа за смекчаване на ефектите от енергийния ценови шок, като намалени ставки на ДДС за енергия и хранителни продукти, ще бъде до голяма степен премахната до края на 2023 г., посочва ОИСР. Българското правителство предвижда значително по-високи допълнителни разходи заради увеличения на заплатите в публичния сектор и пенсионните плащания и планира по-високи приходи от новонабелязаните реформи за борба с укриването на данъци и неплащането на данъци. Като цяло бюджетният дефицит ще се увеличи, ако тези мерки за увеличаване на приходите не компенсират напълно планираните по-високи разходи.

ОИСР също така посочва, че съотношението на държавния дълг към БВП остава ниско и динамиката на дълга се поддържа от ниските лихвени проценти по държавния дълг. Съществува обаче значителен фискален натиск от намаляващата работна сила и растящите разходи за пенсии.

Междувременно дългосрочният натиск върху разходите, свързан със застаряването, се очаква да се увеличи предвид демографските тенденции, като разходите за здравеопазване и пенсии като дял от БВП се очаква да нараснат с 1 процентен пункт от БВП между 2024 г. и 2040 г., прогнозира организацията.

ОИСР отбелязва, че паричната политика в нашата страна трябва да остане в съответствие със съществуващия режим на паричен съвет, за да се гарантира стабилност и в очакване на бъдещото приемане на еврото. Неутралните по отношение на дефицита подходи за финансиране на нови държавни разходи в бюджета за 2023 г. са полезни, но е необходима фискална консолидация, за да се намали дефицитът, да се намали вътрешното търсене и да се компенсира дългосрочният натиск върху разходите, свързан със застаряването на населението и демографските предизвикателства. Необходими са също така политики за активиране и реформи за справяне с пасивността и повишаване на производителността.

Въпреки че са въведени редица политики в областта на климата, трябва да се разработи всеобхватна правителствена стратегия за мотивиране на политиките за зелен преход, основана на стратегическата визия за устойчиво развитие на електроенергийния сектор, посочва още ОИСР.