Закъснели, но необходими: Как данъчните облекчения за R&D ще променят българската икономика?

В началото на месец март стана ясно, че българските компании вече ще могат допълнително да признават 25% от разходите си за научноизследователска и развойна дейност (R&D) за данъчни цели. Това става възможно, след като Народното събрание прие на второ четене изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане, с които се въвеждат данъчни стимули за инвестиции в R&D.

Законодателната промяна е резултат от дългогодишните усилия на AIBEST за създаване на предвидима и конкурентна среда за иновации и поставя България в по-добра позиция спрямо останалите европейски икономики. Мярката обхваща както текущи разходи за развойна дейност, така и случаите, в които в резултат на R&D се формират дълготрайни нематериални активи.  

Мениджър News разговаря по темата с председателя на АИБЕСТ Йордан Гинев и с данъчния експерт на EY Виктор Митев. Според тях мярката е силно необходима, макар и закъсняла, защото е един от малкото работещи инструменти за насърчаване и задържане на инвестициите с висока добавена стойност в икономиката.  

Защо въвеждането на данъчни облекчения за научно-изследователска и развойна дейност (R&D) е стратегически важно за България именно сега?

Йордан Гинев, Председател на АИБЕСТ: Отговорът е в кръстопътя между глобалния контекст, регионалната конкуренция и собствената ни траектория.

Глобалните инвестиции в R&D продължават да растат, а геополитическата несигурност засили т. нар. „nearshoring“ към Европа. Прозорецът за позициониране е отворен, но не завинаги. България е в добра изходна позиция, но набраната скорост намалява. След години на двуцифрен растеж секторът навлезе в по-бавна експанзия. Разходите за труд растат, евтините дестинации в Азия се конкурират агресивно, а ние нямахме нито един данъчен инструмент, с който да задържим инвестициите с висока добавена стойност.

Компаниите питат: "Добре, но какво предлагате, за да вложим тук R&D, а не само операции?" До скоро нямахме отговор. България беше единствената страна в региона и почти единствената в ЕС без облекчен данъчен режим за НИРД. Тази мярка не е лукс - тя е минималното необходимо, за да останем на масата в разговора за следващото поколение технологични инвестиции.

Виктор Митев, Съдружник в отдел Данъци за ЕY в България, Северна Македония, Албания и Косово: България постепенно губи част от традиционното си предимство като нискоразходна фискална юрисдикция – осигурителната тежест расте, а глобалният минимален корпоративен данък от 15% изравнява условията между държавите в региона. Това означава, че конкуренцията все по-малко се води чрез „ниски данъци“ и все повече чрез целенасочени политики.

Данъчните стимули за НИРД са именно такъв инструмент – ясен сигнал към инвеститорите, че държавата има стратегически фокус и дългосрочен ангажимент към дейности с висока добавена стойност, а не само към стандартно производство или услуги.

снимка: Йордан Гинев, Председател на АИБЕСТ

Как тази мярка променя позицията ни в конкуренцията за инвестиции и таланти?

Йордан Гинев: Конкретно: компаниите, извършващи НИРД, ще могат да признаят допълнително 25% от разходите си за данъчни цели. Когато е създаден нематериален актив в резултат на развойна дейност, същото приспадане важи и за него. Мярката е универсална, без ограничения по сектор или размер на компанията. За АИБЕСТ и нашите членове това не е абстракция: когато международна компания избира дали да постави R&D звено в България или другаде, тя прави финансова калкулация. Сега поне имаме аргумент на масата

Къде се намира България спрямо другите държави в Европа и ОИСР?

Виктор Митев: В продължение на години България беше по-скоро изключение в Централна и Източна Европа –  без реален, мащабен данъчен инструмент за насърчаване на НИРД. Вместо това поддържахме политики, насочени към борба с безработицата и то в момент когато пазарът вече страдаше от остър недостиг на квалифицирани кадри.

Днес голяма част от съседните ни държави активно използват R&D стимули като ключов елемент в прехода към икономика с висока добавена стойност. На този фон България по-скоро наваксва.

Йордан Гинев: Честният отговор е, че все още сме в дъното на класацията, но вече не сме извън нея. Почти всички наши съседи предлагат super-deduction от 200% -  Гърция, Сърбия, Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Литва, Латвия. Румъния прилага 150%. Повечето от тях имат и допълнителни инструменти - IP Box режими и освобождаване от данъци върху заплатите на изследователи. Ние стартираме с 25% допълнително приспадане, което при нашата 10% корпоративна ставка дава реален стимул от около 2.5% от разходите. Скромно в сравнение с конкурентите, но първата крачка е направена.

снимка: Виктор Митев, Съдружник в отдел Данъци за ЕY в България, Северна Македония, Албания и Косово

Какви международни практики бяха използвани при разработването на модела?

Йордан Гинев: Работата ни с EY включваше детайлен сравнителен анализ на десет конкурентни юрисдикции. Избраният механизъм - допълнително данъчно признаване на разходи - е най-разпространеният и най-лесен за прилагане инструмент. Важно е да се разбере, че той е и добре защитен от правилата за глобален минимален данък (Pillar 2), за разлика от IP Box режимите, които може да влязат в конфликт с тях. Тоест, избрали сме пътя, който е едновременно работещ и устойчив в международен контекст. Да, закъснели сме, но сме си „направили домашното“.

Виктор Митев: Настоящият режим следва утвърден международен подход – super-deduction, т.е. допълнително, свръхприспадане на квалифицирани разходи за НИРД. На практика държавата признава допълнителни 25% нормативни разходи върху реално направените инвестиции в развойна дейност.

Закъснението е факт, но контекстът е по-важен: моделът е въведен в момент, в който вече е съобразен и с глобалния минимален данък, което позволява облекчението да бъде ефективно използвано и в рамките на международните групи.

Какви са условията за ползване на мярката и как работи на практика?

Йордан Гинев: Мярката е проста по дизайн. Допустими са всички юридически лица, извършващи НИРД съгласно дефиницията на ОИСР - приложни изследвания, експериментална работа, придобиване на нови знания. Допустими разходи включват персонал, амортизация, материали и външни услуги. Стимулът се заявява чрез данъчната декларация без предварително одобрение. Единственото ключово ограничение: компанията не трябва да е получила публично финансиране за същите дейности.

Виктор Митев: Компаниите трябва реално да извършват НИРД, да идентифицират кои от дейностите им представляват развойна дейност и да могат да го обосноват при контрол от НАП. 

На практика, мярката работи автоматично през данъчния процес – без предварително одобрение, но при възможност за последващ контрол, което я прави сравнително предвидима и лесна за прилагане.

Има ли рискове от административни тежести или злоупотреби?

Йордан Гинев: Рисковете съществуват и ние ги признаваме открито. Опитът от въвеждането на подобни инструменти в ЕС показва, че неяснотите в документирането и контрола са основната причина за ниско усвояване. Затова смятаме, че следващата ключова стъпка е създаването на междуведомствена работна група с участие на МИР, МФ, НАП и бизнеса.

Целта е конкретна: ясни правила за документиране на НИРД разходи, съобразени с международните стандарти, и пропорционален контрол, който гарантира законосъобразност, без да създава неоправдана административна тежест. Ранното изграждане на тази рамка е от съществено значение за успеха на мярката.

Виктор Митев: Режимът е структуриран така, че облекчението се получава само при вече направени разходи, т.е. компанията винаги участва със собствен ресурс. Това значително ограничава стимулите за злоупотреби.

Основното предизвикателство ще бъде ясното разграничаване кои проекти се квалифицират като НИРД. Тук ключова роля ще имат бъдещи технически указания, които да внесат предвидимост както за бизнеса, така и за контролните органи.

Какви резултати очаквате в краткосрочен и дългосрочен план? Достатъчна ли е тази мярка или е нужна по-широка иновационна политика?

Виктор Митев: В краткосрочен план очакванията са компаниите активно да започнат да използват облекчението и да изпратят сигнал към международните си групи, че в България има позитивна промяна във фискалната среда.

Това е важен аргумент при избора на локация за нови или разширяващи се R&D проекти, особено в рамките на вътрешногрупови инвестиции.   

Мярката е добър, макар и закъснял старт. Честната оценка е, че 25% допълнително приспадане само по себе си няма да доведе до силен инвестиционен ефект, особено на фона на по-агресивни режими в страни като Полша и Румъния.

Водещи пазари като Великобритания комбинират R&D кредити със схеми за възстановяване на данък върху заплатите – нещо изключително важно за компании в ранен етап, които още нямат печалба. Ако България иска трайно да се позиционира като иновационен хъб, тази мярка трябва да бъде част от по-широка и последователна политика.

Йордан Гинев: Категорично мярката не е достатъчна и го казваме без притеснение. В краткосрочен план очакваме сигнален ефект: фактът, че мярката съществува, вече променя разговорите с инвеститори. В средносрочен - ръст на декларираните R&D разходи и интерес към иновационни функции в България. Дългосрочно целта е страната да спре да бъде само дестинация за contract R&D и да стане място, където се създава интелектуална собственост.

За да стигнем до там обаче, са нужни следващи стъпки: IP Box режим, данъчни облекчения върху заплатите на изследователи, достъпен рисков капитал, STEM образование. И не на последно място - институционален диалог между бизнеса и държавата, от който да израстват тези следващи мерки. Тази мярка е отворена врата. Нашата работа е да гарантираме, че ще минем през нея.

-----------------------------------------------------------

Йордан Гинев е опитен IT предприемач с над 15 години международен опит в управлението на организации в технологичния и аутсорсинг сектора. Той се специализира в трансформирането на глобални и местни екипи за постигане на оперативно съвършенство и растеж.

Йордан Гинев е член на борда на Асоциацията за иновации, бизнес постижения, услуги и технологии (AIBEST) през последните две години, което допълнително подчертава неговия ангажимент към развитието на технологичния и бизнес сектора. От средата на януари 2025 година е избран за председател на асоциацията.

Виктор Митев е съдружник в отдел Данъци за ЕY в България, Северна Македония, Албания и Косово. Той има дългогодишен опит в сферата на счетоводството и данъчното право с основен фокус върху международни данъци, трансферни цени и сделки по придобивания.