Защо преследването на перфекционизъм на работното място често има обратен ефект

Всички познаваме поне един перфекционист на работното място. За него документ трябва да е форматиран красиво; всяка електронна таблица – с цветово кодиране; всеки имейл – учтиво завършен и изпратен навреме... и хиляди други малки примери за това, което този човек вероятно нарича „високи стандарти“, когато го попитат.

В повечето случаи това е безобидно, но понякога този навик може да стигне твърде далеч. Ново изследване обаче поставя под въпрос идеята за стандартите, свързани с перфекционизма. Вместо това то установява, че по-важно е не как някой отговаря на собствените си перфектни критерии, а как представянето му съответства на очакванията на ръководителите. Опитните мениджъри могат да използват това изследване, за да информират как управляват и взаимодействат с екипите си.

Изследователите от Бизнес колежа „Уорингтън“ към Университета на Флорида изследват връзката между „самоориентирания перфекционизъм“ на работниците – типът, при който хората отговарят на собствените си възприемани идеални стандарти, и „ориентирания към другите перфекционизъм“ на мениджърите – това означава стандартите (може би прекалено високи), които ръководителят очаква да бъдат покривани от другите.

Заключението на разследването е впечатляващо. Служителят перфекционист може да чувства, че прави най-доброто за себе си и за бизнеса, следвайки собствената си представа за това какво е „идеал“. И когато тези идеи съвпадат добре с очакванията на шефа перфекционист, всичко е наред – служителят се чувства по-малко объркан относно своята роля и задължения. Той разбира защо стандартите за изпълнение са важни и знае какво се случва, когато те не биват покрити. Това съответствие може да доведе до по-висока работна производителност, удовлетвореност от работата и по-нисък риск от прегаряне.

Но ако мениджърът има прекалено високи стандарти, които не съответстват на представите на работниците за съвършенство, или ако стандартите просто не съответстват смислено, тогава работниците в крайна сметка изпитват повече неяснота относно своите задължения, по-малко сигурни в своята роля и място в компанията. Това може да намали производителността и дори да доведе до по-голямо прегаряне, по-лошо удовлетворение от работата и в крайна сметка до по-голямо текучество.

Изследователите отбелязват, че понякога тук играе странна динамика на властта. „Ръководителите обикновено имат по-голяма власт да определят целите за изпълнение“, пишат те, като добавят, че това означава, че мениджърите „могат да решават кога и как служителите се оценяват и да служат като официален орган за наказване на служители, които не отговарят на очакванията“. Това, разбира се, е вярно дори ако собствените перфекционистки мерки на мениджъра са несправедливи или нереалистични, или дори когато работниците „нямат необходимата информация за очакванията и стандартите за своите работни роли“.

Поставянето на евентуално нереалистични стандарти за перфекционизъм може да бъде един от онези „скрити“ капани, които водят до спъване на производителността, маскирайки се като „добра практика“, когато всъщност не е така.

Водещият изследовател, професор Брайън Суидър, обясни: „Ако сте служител, който се бори с перфекционизъм на работното място, нашите открития показват, че разбирането на очакванията на вашия ръководител може да е също толкова важно, колкото и управлението на собствените ви склонности към перфекционизъм“.

„Трикът за гладко работно преживяване е да говорите с мениджърите „за приоритетите, стандартите и как ще бъде оценявано представянето ви“, добави Суайдър, като отбеляза, че това „може да помогне за намаляване на несигурността и да гарантира, че и двамата споделяте ясно разбиране за това как изглежда успехът“.

По подобен начин изследователите казват, че работодателите трябва да бъдат много ясни относно очакванията за работното представяне, да дават добра обратна връзка и да обсъждат представянето. Намаляването на неяснотата е ключово.

Какъв е урокът за вас и вашата компания?

Перфекционизмът не е непременно добро, нито лошо нещо – независимо дали е поведение, наблюдавано при работниците или мениджърите. Но ако не е контролиран и ако перфекционизмът на мениджърите в частност не е правилно съобразен с това, което персоналът смята за идеално поведение, нещата може да завършат зле. Проницателните ръководители на компании биха могли да видят това като знак да избягват да празнуват прекалено високи „перфекционистични“ стандарти, защото съществува риск те да повлияят на бизнеса. Казано по-просто, установяването на ясни и справедливи стандарти за представянето както на служителите, така и на мениджърите е добра идея, без да се фокусирате върху прекалено високи нива. Добра идея е също да се уверите, че очакванията на вашия персонал и мениджър са съобразени едни с други.

……………..

Кит Ийтън за Inc.com

Превод и редакция: Георги Георгеив