Треска за злато ...на Луната

В петък Русия изстреля първия си космически апарат за кацане на Луната от 47 години насам на фона на надпреварата на големите сили, сред които САЩ, Китай и Индия, да научат повече за ценните елементи, намиращи се на единствения естествен спътник на Земята, съобщава Ройтерс.

Русия заяви, че ще стартира нови лунни мисии и след това ще проучи възможността за съвместна руско-китайска мисия с екипаж и дори за изграждане на лунна база. НАСА говори за "лунна златна треска" и проучва потенциала на лунния добив.

Защо големите сили са толкова заинтересовани от това, което се намира там?

Луната

Луната, която се намира на 384 400 км от нашата планета, смекчава колебанията на Земята около оста ѝ, което осигурява по-стабилен климат. Тя също така предизвиква приливите и отливите в световния океан.

Според съвременното схващане естественият ни спътник се е образувал при сблъсъка на огромно тяло със Земята преди около 4,5 милиарда години. Отломките от сблъсъка са се събрали и са образували Луната.

Температурите на повърхността ѝ варират: при пълно слънце те достигат 127 градуса по Целзий, а на тъмно падат до около минус 173 градуса по Целзий. Екзосферата на Луната не осигурява защита срещу слънчевата радиация.

Вода

Първото окончателно откритие на вода на Луната е направено през 2008 г. от индийската мисия "Чандраян-1", която се натъква на хидроксилни молекули, разпръснати по лунната повърхност и концентрирани на полюсите, според НАСА.

Водата е от решаващо значение за човешкия живот и също така може да бъде източник на водород и кислород, които могат да се използват за ракетно гориво.

Хелий-3

Хелий-3 е изотоп на хелия, който се среща рядко на Земята, но според НАСА на Луната има около един милион тона от него.

Този изотоп би могъл да осигури ядрена енергия в реактор за термоядрен синтез, но тъй като не е радиоактивен, няма да произвежда опасни отпадъци, според Европейската космическа агенция.

Редкоземни метали

Според изследване на Boeing на Луната има редкоземни метали, използвани в смартфони, компютри и модерни технологии, включително скандий, итрий и 15-те лантанида.

Как може да се случи добивът на полезни изкопаеми на Луната?

Това не е съвсем ясно. На Луната ще трябва да бъде изградена някаква инфраструктура. Условията на Луната предполагат, че роботите ще трябва да вършат по-голямата част от тежката работа, въпреки че водата на Луната би позволила дългосрочно присъствие на хора.

Какъв е законът?

Законът е неясен и пълен с пропуски. В Договора на ООН за космическото пространство от 1966 г. се казва, че никоя държава не може да претендира за суверенитет над Луната - или други небесни тела - и че изследването на космическото пространство трябва да се извършва в полза на всички държави.

Според юристи обаче не е ясно дали частно лице може да претендира за суверенитет над част от Луната.

"Космическият добив е обект на сравнително малко съществуващи политики или управление, въпреки тези потенциално високи залози", заяви корпорацията RAND в блог миналата година.

В Споразумението за Луната от 1979 г. се посочва, че никаква част от Луната "няма да стане собственост на която и да е държава, международна междуправителствена или неправителствена организация, национална организация или неправителствена организация, или на което и да е физическо лице“.

Тя не е ратифицирана от нито една от големите космически сили.

През 2020 г. Съединените щати обявиха споразуменията "Артемида", кръстени на лунната програма "Артемида" на НАСА, за да се опитат да надградят съществуващото международно космическо право, като създадат "зони за безопасност" на Луната. Русия и Китай не са се присъединили към споразуменията.