Бежанците са човешки същества. Факт, който често забравяме

Бежанците са човешки същества. Факт, който често забравяме

Как гледаме на бежанците? Какво чувстваме, когато четем за тях в новините? 

Над тези въпроси разсъждава в коментар Оуен Джоунс, автор на рубрика в британския вестник "Гардиън" и на книгата Chavs: The Demonstration of the Working Class and The Establishment – And How They Get Away With It. Ето какво казва той.

Бежанците? Те не са просто хора – никой не би търпял да чува отново и отново за удавили се човешки същества. В най-добрия случай, те са считани за сурова и неясна статистика. Обект на неодобрение, преди сивото ежедневие да ни грабне. За някои, те са нежелан и неканен рояк, който Крепостта Европа, изпълнена с незаслужаващи кандидат-пиявици, които нямат място в Запада, трябва да отблъсне. В йерархията на смъртта всеки с етикета „мигрант” трябва да заеме мястото си някъде на дъното. Това е една дума, лишена от човешки облик, някъде близо до „дребен престъпник”. А кой оплаква дребните престъпници?

Докато смъртта на до 200 бежанци, удавили се край бреговете на Либия, с лекота се просмуква в новините, единственото сигурно е, че след тях ще има още жертви. А след новината за над 70 бежанци, открити мъртви в хладилен камион в Австрия, представяйки си последните им минути живот, в стомаха ни се събужда отвратително чувство – знаем, че още тела ще бъдат намерени в още камиони. Онези от нас, които искат по-отзивчиво отношение към бягащите от отчаянието, не успяват да спечелят общественото мнение. И цената за това е смърт.

Другите, които смятат, че враждебността към човешки същества, които са загубили в лотарията на живота, по някакъв начин ни е вродена, трябва да знаят, че доказателствата сочат обратното. Германия приема около 4 пъти повече бежанци от Великобритания; за всеки приет от Великобритания сириец, който търси убежище, Германия приема 27. Въпреки че германските щедрост и гостоприемство са в рязък контраст с тези на Острова, половината германци подкрепят идеята за допускане на дори повече бежанци.

Това е дебат, който в статистиката не може да победи. Можем да казваме на хората, че човешките същества, които се опитват да достигнат до Европа, представляват нищожна част от цялата популация на бежанците по света; че докато преди десетилетия развиващите се страни са били дом на 70% от бежанците, този процент вече е скочил до 86. Много по-малки и бедни държави са в пъти по-гостоприемни от Великобритания. Такава е Ливан, чието население е около 4,5 милиона, близо 30% от които са сирийски бежанци. Но това не променя отношението на обществото. Трябва да се опитваме да го разубедим чрез разкази, които представят безликите бежанци като човешки същества.

Освен една нищожна фракция от социопати, нашият, човешки вид по природа е съпричастен. Едва когато лишим хората от човешкия им облик – когато спрем да си ги представяме съвсем като човеците, които сме ние – нашата съпричастна природа ерозира. Това ни позволява или да приемаме страданието на другите, или дори да им причиняваме такова.

Десните вестници изравят екстремни и отблъскващи истории за бежанци, а ние се борим със статистики. Вместо това, трябва да покажем реалността на бежанците; имената и лицата им, амбициите и страховете им; любимите им хора и защо са ги напуснали.

Решението на глобалното човешко страдание не се състои в това, да изваждаме нищожен брой късметлии и да ги спускаме в по-богати държави. Трябва Западът да поеме отговорност за бедствените зони, чието създаване е подпомогнал, като Ирак и Либия. Трябва да притискаме правителствата си да правят повече, за да разрешат ситуациите, които принуждават хората да напускат домовете си.

В родните ни страни общностите с голям брой мигранти и бежанци трябва да получават допълнителни ресурси и подкрепа. Докато има страдание, хората ще бягат от него и една малка част от тях ще стигат толкова далеч. Ако искаме да им помогнем, трябва да променим общественото отношение, връщайки на бежанците човешкия им облик. Ако се провалим, все повече жени, мъже и деца ще прекарват последните си часове, давейки се в моретата, или задушавайки се в хладилни камиони.

Да, всичко е толкова сурово.

Коментари

НАЙ-НОВО

|

НАЙ-ЧЕТЕНИ

|

НАЙ-КОМЕНТИРАНИ