Четат ли младите българи?

Широко разпространената представа, че  "Младите не четат книги" среща сериозно опровержение в ново проучване, резултатите от което бяха представени на специално събитие в Нов български университет по повод старта на новата медийна платформа NewBlog4U, създадена и поддържана като съдържание от студенти на университета и дигитална агенция SEOMAX    

Проучването "Как и какво четат младите и активни българи" също е реализирано от екипа на NewBlog 4U (НБУ). Над 900 студенти и икономически активни хора основно във възрастовата група 26-35 г. са участвали в него като са попълнили анкета, съдържаща 16 въпроса, реализирана през платформата Казва.бг.

Категорично, проучването установява, че точно тази възрастова група показва висок интерес към четенето и книгите. Близо 60% от анкетираните четат книги повече от веднъж седмично, като групата на най-активно четящите хора у нас е между 26- 38 години. Разпределението по възрастови групи е концентрирано в младите категории, но има и значимо участие от по-възрастни сегменти, което показва широк обхват на читателските навици.

56% от запитаните казват, че читателските им навици са формирани в ранното им детство, чрез четене на книги от родителите им.

90% посочват, че подарената книга ги стимулира да я прочетат.

Жените са по-активни в проучването и се отличават с различни читателски предпочитания в сравнение с мъжете.

Независимо от пол и възраст, основните мотиви за четене са удоволствието и личностното развитие, със значително участие и на професионалното развитие. 

Любими жанрове и книги

Художествената литература е предпочитана от по-голямата част от участниците, като водещи жанрове са научната фантастика и фентъзи, следвани от класиката и криминалните романи и трилъри. На въпроса "Какво четеш най-често?" художествената литература е основен избор за 60% от участниците в проучването, но прави впечатление, че делът на нехудожествената и научна литература също е много висок (40%).

Сред жанровете на художествената литература, научната фантастика и фентъзи доминират с 33%, следвани от класиката с 17% и криминални и трилъри с 21%.

Поезията, съвременната проза и романса/еротиката също са представени, като всеки от тях е избран от около 13% от участниците.

По възрастови групи младите, на възраст между 26 и 35 години са най-склонни да избират научна фантастика и фентъзи, докато по-възрастните (36-55 години) се насочват към класиката. Това може да се обясни с различните интереси, които идват с възрастта и житейския опит.

По пол при най-популярния жанр - научна фантастика и фентъзи по-висок е процентът при мъжете (44%), които го предпочитат в сравнение с жените (30%). Класиката и криминалните романи и трилъри също са популярни, като за класиката има почти равно разпределение между мъжете и жените, а криминалните и трилърите са малко по-предпочитани от мъжете.

При нехудожествената литература личностното развитие е най-популярният жанр с 32%, следван от научната литература с 30% и историческата литература с 18%. Биографичната и бизнес литературата също са предпочитани, съответно с 8% и 12%.

Препоръка от близък или колега е най-влиятелният фактор, който провокира участниците да потърсят и прочетат дадена книга, а ролята на авторитетите е различна при различните поколения, както и по пол.  

Широко разпространено е мнението, че четенето на книги допринася положително към личностно и професионален развитие. 

Колко често четем

Както вече споменахме, Като най-четяща възрастова група се очертават 26-38 годишните. Сред студентите тези дялове са отчетливо по-ниски, но също така и тук близо половината четат поне няколко пъти седмично. По честота на четене се възпроизвежда почти един и същи модел сред мъжете и жените, но прави впечатление сравнително високият дял на мъжете, които споделят, че четат само при необходимост, което предполага по-висока активност непосредствено преди и по време на изпитните сесии.

Дали четенето в интернет е алтернатива на четенето на книги за обогатяване на общата ни култура е друг интерес аспект на проучването. Почти половината от анкетирането възприемат  интернет като алтернативен източник за културно обогатяване като съвсем логично, групата на 26-35 годишните, израснала в периода на нарастващото присъствие на интернет е най-отворена към дигиталните канали за знание. И все пак, въпреки нарастващата роля на дигиталните практики, традиционното четене на книги все още се оценява като съществен компонент в културното ни развитие.

Влизаме ли в библиотеки?

Посещенията на библиотеки е друг важен тренд, обхванат от проучването. Значителен процент от анкетираните (28%) не са посещавали библиотека или не са посочили (29%) честотата на своите посещения при отговор на въпроса "Колко пъти за година посети библиотека?". 

19% казват, че са правили такива посещения под 5 пъти годишно.

Други 12% са посочили отговора "между 5 и 10 пъти". По 6% са тези, които дават отговор 11-20 пъти и над 20 пъти, като в тази група по-висок процент се наблюдава при най-младите и най-възрастните участници в анкетата

Резултатите като цяло могат да са знак за по-широк тренд на намаляване на интереса към библиотеките, най-вече поради наличието на дигитални ресурси или промени в навиците за четене.

Още данни от проучването можете да прочетете тук