Ердоган с послание срещу езика на омразата в деня на 100-годишнината от Арменския геноцид

В опит да потърси помирение по арменския въпрос турският президент Реджеп Ердоган изпрати писмо до главата на Арменската патриаршия в Истанбул Арам Атешиян и призова да се загърби езикът на омразата и враждата, предаде БГНЕС.

Днес в храма „Дева Мария“ там се състоя панихида в памет на избитите през 1915 г. 1,5 млн. арменци и докато светът заклейми репресията като геноцид, Турция не отстъпва от позицията си и не го признава. „Поднасям поздравите и уважението си към всички, които днес под купола на своята църква ще почетат паметта на трагично загиналите през Първата световна война свои предци. Удовлетворен съм от факта, че Турция отново е място за съпричастие и възпоменание, и за споделяне на болката за преживяното от османските арменци. Човешката ни мисия е да споделяме искрено радостите и неволите, а подходът към Анадолските земи е въпрос на съвест и справедливост. Това разбиране и докато историческото ни съзнание и човешките ни хоризонти се разширяват, ние ще продължаваме да съхраняваме паметта за османските арменци, както и съвместното ни културно съжителство от 1000 г. Ние няма да се откажем от мирните си цели и приятелството, и ще се противопоставим на всички онези, които политизират общата история на два съседски народа и с езика на омразата и враждата искат да ни отдалечат един от друг“, съобщава президентът Ердоган в писменото си обръщение.

Той поднася съболезнования на потомците на избитите арменци и отново подчертава, че болката за събитията от 1915 г. е обща.

Миналата седмица турските власти отхвърлиха доклада на ЕП за напредъка на страната към членството в ЕС, а в него, както и в миналогодишния, специално място е отредено на арменския геноцид, който Турция не желае да признае, въпреки общото европейско решение по повод 100-годишнината от кървавите събития. Турция отхъвря термина „геноцид“. Преди два дни Външното министерство на Турция официално се обърна към администрацията на САЩ и настоя президентът Барак Обама да намери неутрално понятие за събитията от 1915 г., като избегне вече огласеното от него определение за „голямо бедствие“.