Парламентът одобри промени за по-бърза работа на Търговския регистър

Годишните финансови отчети да бъдат в отделен поток за обработка, предвиждат промени в Търговския регистър, приети на първо четене от парламента. Вносител е Янка Тянкова и народни представители от „Прогресивна България“ (ПБ). В мотивите им е записано, че по този начин се въвежда хронология на ниво индивидуална партида, както и, че с въвеждането на този механизъм ще бъде постигната напълно логична последователност на режима, което ще доведе и до реални практически ползи за Агенцията по вписванията. Тя ще поддържа отделен поток на заявленията за обявяване на годишен финансов отчет, доклади и декларации, без да се прекъсва обработката им при всяко съдебно производство.

Според данни, представени от председателя на правната комисия Янка Тянкова се очаква до края на септември 2026 г. неразгледаните заявления за обявяване на годишни финансови отчети да бъдат между 900 000 и 1 000 000. Според нея законодателните промени целят да преодолеят тези затруднения в оперативната дейност на Агенцията по вписванията. Затова и първата мярка за разтоварване работата на Агенцията по вписванията е свързана с реда на разглеждане на заявленията за вписване, заличаване на актове от длъжностните лица като предложението е от тях да се отделят, изключат годишните финансови отчети и декларации. Друга предлагана промяна е свързана с обезпечаване капацитета на Агенцията по вписвания – предлага се през следващите две години изпълнителният ѝ директор да може да привлече допълнителен брой експерти на срочни едногодишни трудови договори, извън утвърдената щатна численост. Броят им не може да бъде повече от 30. Прецизират се и разпоредби от закона за въвеждане на еврото.

Даниела Кършева от „Прогресивна България“ коментира, че подобна ситуация при вписванията не е прецедент и Търговският регистър има затруднения. От гледна точка на ПБ законопроектът не е закъснял, но тази мярка е закъсняла по принцип, проблемът с обработката на годишните финансови отчети (ГФО) е от много години назад, посочи тя. Това, по думите ѝ, показва, че години наред не е направен анализ или не е било обърнато внимание на изводите от евентуално направения анализ, което пък води до липса на адекватни управленски решения и законодателни промени. Мярката с привличане на допълнителен човешки ресурс смята, че макар и срочна, ще даде възможност залежалите заявления да бъдат обработени. Щатната бройка на длъжностните лица не са променяни от години в същото време в регистъра се вкарват нови функционалности, изтъкна Кършева. 

Божидар Божанов от „Демократична България“ изрази притеснения дали ще бъде ефективно постигната целта в законопроекта. Когато разделим двете „опашки“, заявленията за вписване на учредителните актове ще останат известно време невписани, между 10-15 % от ГФО “издърпват“ други актове, коментира той. Надяваме се проблемът да бъде решен с въвеждане на единната входна точка на финансови отчети, която би трябвало да заработи от следващата година, посочи депутатът. Божанов отбеляза, че в момента се предлага  въвеждане на норма, която да реши текущ проблем със заварените случаи, но такава норма може да създаде проблеми в бъдеще.

Николета Тодорова не сподели притеснението на Божанов заради отделянето на потоците. ГФО са забавяни от 2019 г., от това страда и бизнесът, и адвокатите, подчерта тя. Според нея тези мерки решават проблеми от години назад, които сега са станали видими.

Стою Стоев, Продължаваме промяната“, отбеляза, че ГФО никога не са били разглеждани самостоятелно в годините назад, а проблемът е излязъл сега заради приетия закон за въвеждане еврото, който изисква да се изпълнят определени условия и това води до забавяне на вписванията. С промените се предлага нещо разумно, за да може да се премине през тази сложна ситуация, но истината е, че този проблем е еднократен, защото оттук нататък заявленията за ГФО през 2026 г. вече ще се обявяват автоматично, обясни Стоев. Трябва да уредим какво ще се случи със заявленията, които са подадени съобразно закона за еврото, каза депутатът. Друг проблем, според него, е каква ще е мотивацията да се кандидатства за тези 30 временни щатни бройки, както и, че няма визия как след това ще бъдат използвани хората, защото ще се дадат пари за тяхното обучение, а след това ще бъдат „захвърлени“ на трудовия пазар.

Петър Петров („Възраждане“) заяви, че не споделя ентусиазма на вносителите, че създаденият проблем с натрупаните ГФО ще бъде решен с тези промени. Липсата на адекватни срокове за разглеждането им е проблем, който може да реши с повече хора, които да ги разглеждат, коментира депутатът. Смятам, че когато влезе в сила тази законодателна промяна, това, което ще получим като актуална информация от Агенцията по вписванията, ще покаже, че не е намалял много броят на разгледаните и публикувани ГФО на дружествата, изтъкна Петров. Според него мярката трябва да е временна, например за две години.

Александра Стеркова, „Демократична България“, каза, че промените реално ще създадат по-голям проблем. На първо място, забавянето на ГФО в момента е проблем в пик, но досега законът за Търговския регистър предвиждаше поне минималната възможност тези заявления да се разглеждат със следващите подадени – сега се предвижда те да се разглеждат на „две опашки“.  Не е предвиден и срок, в който да се казва, че ГФО трябва да бъдат разгледани, обясни депутатът.

Румен Радев имаше четири служебни кабинета, четирима служебни министри на правосъдието, всеки можеше да направи работна група и да адресира проблемите, ПБ откровено има част от вината за забавянията, посочи Мирослав Иванов от„Продължаваме промяната“.